Нощта на снайпера
- Автор: Хънтър Стивън
- Серия: Bob Lee Swagger #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нощта на снайпера». Краткое содержание книги:
Боб Лий Суагър не иска да буди демоните от миналото — когато баща му загива, той е едва 10-годишен и убийството променя завинаги живота му. Но докато преглежда старите бележници на своя баща, Боб открива очебийни разлики между официалната версия и записките на Ърл Суагър за последния случай, който е разследвал в деня на смъртта си. Връщането на Боб Лий Суагър и Ръс Пюти в градчето Блу Ай, където се е случило всичко преди 40 години, има ефекта на взривила се бомба. И първите, които ги пресрещат по пътя, са десет тежко въоръжени наемници. Боб Десетката отново е на огневата линия…
Мамка му, помисли си Боб.
— Окей, чудесно, Норман, аз…
— Минутка, още не съм свършил. Това не е ли върхът? Според нашия архив три такива уреда са били изпратени от школата в Панама в Кемп Чафий, Арканзас, в края на юни 1954.
Боб замълча за миг.
— За какво?
— Ами единият от проблемите на тия проклети джаджи беше прост: липсваше им доктрина. Не бяха използвани ефективно в Корейската война, защото никой не се беше замислял много-много за най-добрия начин да бъдат използвани и е имало идея да бъдат всички бракувани. Тогава един блестящ младши лейтенант написал доктрина за тактическото използване на прибори за нощно виждане и я изпратил на „Инфантри Джърнал“, където била публикувана и го забелязали. Така че се оказва временно командирован в Кемп Чафий, където го слагат да отговаря за така наречената Програма за експериментална нощна тактика с кодово име „Невидимо лъчение“. Там провеждат доста нощни стрелби, опитвайки се да измислят как по най-добър начин да използват джаджата, като същевременно работят за подобряването й. Включили се някои хора от развойната дейност, от разузнаването и вероятно дори от ЦРУ.
— Звучи като секретна операция. Технологията би била полезна за много повече хора, отколкото за ротни командири, защитаващи своя периметър.
— Правилно.
— Норман, кажи ми име.
— Помислих си, че ще поискаш — отговори Дженкс — и съм ти приготвил име чудо. Прийс.
— Прийс! — повтори Боб.
— Аха. Там е започнала цялата армейска програма за нощни снайпери. С „Невидимо лъчение“ и младши лейтенант, по-късно майор, а сега бригаден генерал Джеймс Ф. Прийс, о.з.
Джек Прийс.
Боб кимна. Името го върна много назад в миналото.
— „Оцелот“.
— „Оцелот“. Те са един и същи човек.
— Имаш ли адреса на генерала?
— Влязох в компютъра за теб, но не си го чул от мен. Затова ти се обаждам от монетен автомат в Арлингтън.
— Дадено.
— Сега е главен изпълнителен директор по развойната дейност във фирма, наречена „Дж.Ф.П. Текнолъджи“, в Оклахома сити.
— Какво означава „Дж.Ф.П. Текнолъджи“?
— Едно от онези необозначени здания, където се разработват зловещи играчки. Тяхната специалност са уреди за заглушаване на звука и прибори за нощно виждане за армиите по света и специалните части. Нашите хора от „Делта“ използват техните неща, както и тюлените. С това се занимава в цивилния живот нашият оцелот.
Норман му даде телефонен номер.
— Благодаря, Норм — каза Боб и затвори.
Почака секунда, докато главата му се проясни. „Оцелот“ беше кодовото име на снайперската школа на 7-а дивизия във Виетнам, където армейските снайперисти се обучаваха на доктрината. Разбира се, имаше проблем: армейската доктрина беше различна от тази на морската пехота. Не по-добра, нито по-лоша, а просто различна. И работеше или поне резултатите го твърдяха. Армейските снайперисти постигаха много по-високи бройки във Виетнам от морските пехотинци.
Дали не е било нещо между отделните родове войски? Фактът, че няма особена любов между двете снайперистки общности в двата рода войски нито преди, нито сега? Може би. А може би не. Боб не знаеше. Онова, което знаеше, бе, че „Оцелот“ на Прийс извади много бързо няколко първокласни стрелци. След немного време армейските снайперисти вкарваха трупове в пластмасови торби из цял Виетнам. Но въпреки това дори армията се чувстваше малко неловко заради този триумф. Огромната й и резултатна рекламна машина никога не използва постигнатото, не излязоха книги, нито един от шампионите не стана известен на публиката, както той и Карл Хичкок. Беше… ами различно.
Вратата се отвори и влезе Ръс.
— Да разтоваря ли пикапа?
— Минутка — каза Боб. — Чуй ме сега.
Той набра номера, докато Ръс сядаше срещу него. След минутка телефонът беше вдигнат от млада жена.
— „Дж.Ф.П. Текнолъджи“ — каза тя.
— Ало, искам да говоря с генерал Прийс.
— За кого да предам?
— Артилерийски сержант Боб Лий Суагър, Корпус на морската пехота, от запаса. Познавам операциите на генерала във Виетнам. Може би той е запознат с моите.
Телефонът заглъхна за малко и после се чу:
— Артилерийски сержант Суагър?
— Да, сър, аз съм.
— Бога ми, Боб Десетката от плът и кръв. Никога не съм мислил, че ще имам удоволствието. Свърши отлична работа в онази страна.