Френска целувка

— Ние сме четирима, а вие сте двама — предизвика го непокорно Раф, макар че погледна към бодигардовете за успокоение.

— Ще си изгубите тестисите преди главорезите ви да успеят да стигнат до тук. — Джони сви рамене. — Казуо те държи на мерник. Вие решавате.

— Може би ще поискаш да размислиш над думите на Джони и по други причини — промърмори Казуо, изваждайки един медальон изпод закопчаната яка на ризата си, нефритовия печат с полупрозрачен блясък под светлината на факела. — Двамата с Джони сме стари приятели. — Той се обърна към Джони. — Колко време мина, mon ami?

— Долу-горе петнайсет години.

Лицето на Юри пребледня, а Раф зяпна. Дори гардовете бяха достатъчно разумни и знаеха, че не трябва да помръдват при вида на емблемата на Фукуда, блеснала върху гърдите на Казуо. Репутацията и влиянието на клана Фукуда бяха страховити. В пирамидалната схема на организираната престъпност те се намираха на върха.

— Чакаме отговора ти — заяви многозначително Казуо. — Притеснил си приятелката на Джони; не е трябвало да го правиш. Не искаме да се случва отново. Сигурен съм, че баща ми също би бил благодарен да знае, че тя е в безопасност, че посещенията ти няма да се повторят. Нали разбираш как стават нещата — моите приятели са и приятели на баща ми.

За един кратък, злокобен момент думата баща увисна във въздуха.

— Аз… аз… — Юри преглътна с мъка. — Аз… аз… това беше грешка — заекна той.

— И? — подкани го спокойно Казуо.

— Извинявам се, че я обезпокоих — избърбори бързо Юри, а очите му се стрелкаха на всички страни, сякаш търсеха път за бягство.

— Ти също, Раф, скъпи — нареди Казуо, а гласът му изплющя като камшик.

— Съжалявам — отговори бързо Раф. — Ние… наистина… съжаляваме.

— И това няма да се случва отново? — попита учтиво Казуо.

— Не… не, разбира се, че няма. — Раф кимна към Казуо. — Ние… не знаехме… имам предвид, че тя… той… ти е приятел.

— Ами ти, шибаняк? — Казуо мушна Юри с тънкия си пръст.

Юри се сви сякаш щяха да го бият и, потейки се обилно, прошепна:

— Ние… не знаехме… няма да доближим…

— До никоя от тях — насърчи го Казуо.

— Да, да… никога вече — успя да промълви Юри.

— Сега, мили мои, излезте да се поразходите. Приключихме с вас. Обаче едно последно предупреждение — не влизайте и в Калифорния. Разбрано?

— Да, да… — Двамата мъже закимаха с глави като кукли на конци.

— Сега изчезвайте — нареди строго Казуо.

Мъжете се обърнаха и се препънаха един в друг, опитвайки се да избягат, и най-накрая изчезнаха тичешком надолу по стълбите, следвани по петите от бодигардовете.

Вдигайки ръка, Казуо извика сервитьора и поръча бутилка Круг14. Облегна се на стола си, пъхна медальона обратно в ризата си и се усмихна лениво.

— Бих казал, че мина добре.

Джони също се усмихна.

— Имаш подход.

— С такива хора… — Казуо махна с ръка пренебрежително. — Те познават само грубата сила. Е, да отидеш в Рим… — Той се усмихна. — Какво ще кажеш да поотпуснем малко след като си изпием питието? — Замълча докато сервитьорът им наливаше шампанското и оставяше бутилката в кофичка с лед. — Знам един прекрасен бордей недалеч от тук — продължи той когато сервитьорът се отдалечи. — Дискретен, спокоен, отлични вина.