По заповед на президента
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Ненкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
Президентът, ядосан и разтревожен, иска отговори и лично назначава Чарли Кастило, майор от Специалните части, работещ за секретаря на отдел Вътрешна сигурност Мат Хол, да открие какво става.
Той пътува под прикритие до Европа и Африка и там, подпомогнат от неочаквани съюзници и възпрепятстван от опасни врагове, започва да разплита мистерията, която добива ужасяващи измерения. Ако Кастило не предприеме нещо, тя ще свърши наистина много, много зле не само за него, но и за цяла Америка.
— Имам чувството, че той мисли убиването на вестителя за подходящо разрешение на подобен род проблеми.
— Не мисля, че ще стигне толкова далеч, Чарли, но пък и не изглеждаше особено податлив на чара и добрия ти външен вид, нали?
— Не, сър, не мисля.
Хол погледна замислено Кастило и каза:
— О’кей, Чарли. Но искам да ми донесеш торта „Сахер“. Наистина да ми донесеш, а не да бъде изпратена тук с тялото ти.
— Да, сър. С бял или черен шоколад?
Хол го докосна по рамото — жест на привързаност и обич — и излезе от апартамента.
(ТРИ)
Хотел „Мейфлауър“
1127 Кънектикът авеню
Вашингтон, окръг Колумбия
19:25, 6 юни 2005
Мъжът от охраната, който вървеше пред директора на ЦРУ, погледна през стъклото на вратата, която водеше към фоайето на „Мейфлауър“, видя, че „Юконът“ е на мястото си и че няма нищо подозрително на улицата, и отвори вратата. После се обърна и откри, че директорът на ЦРУ никъде не се вижда! Исусе Христе! Забърза обратно към фоайето. Мъжът от охраната, който следваше директора на ЦРУ, стоеше със скръстени ръце близо до рецепцията. Той посочи нещо като начало на коридор в далечния край на рецепцията и се усмихна на колегата си.
„Този кучи син май мисли, че това е много смешно!“
Реши да тръгне по онова, което помисли за коридор. Но не беше коридор, а ниша, в която имаше четири вътрешни телефона и два външни, които работеха с монети. Директорът на ЦРУ използваше един от външните телефони. Той се отдръпна от нишата и застана срещу другия мъж от охраната, който му се усмихна и каза:
— Бдителност, Пит. Непрекъсната бдителност!
Другият си помисли: „Майната ти!“
Директорът говореше вече около двайсет минути. Проведе разговори с регионалния директор на ЦРУ за Африка и с помощник-директора, отговарящ за служителите. И двамата си бяха у дома.
Регионалният директор за Африка му каза, че не е видял нито кратък доклад, нито обобщение, в което да се споменава нещо за руски търговец на оръжие и за теорията той да е откраднал изчезналия от Луанда самолет.
— Обади се веднага на човека, който отговаря пряко за Ангола…
— Това вероятно е регионалният директор за Югозападна Африка, господин директор.
— Който и да е той. И разбери какво знае той за това. Ще ти се обадя пак след десет минути. Искам да ми дадеш телефонен номер, на който да мога да го намеря.
— Директорът е жена. Мисис Патриша Уилсън.
— Добре, искам да ми дадеш телефонен номер, на който да мога да я намеря.
— Тя е там, господин директор.
— В Луанда?
— Да, сър. Всъщност, сър, тя пътува обратно. Мисля, че в момента е вероятно в Лондон или Париж.
— Разбери — каза директорът на ЦРУ. — Ако имаме време да се свържем с нея в Лондон или Париж, предай й от самолета да дойде направо в офиса ми и да не говори с никого за това, освен с теб и с мен.
— Възникнало ли е нещо, господин директор?
— Това е просто очевидно, нали? Ако успееш да се свържеш с нея, преди самолетът й да е кацнал, нека някой, по възможност ти, да я посрещне на летището и да я доведе направо в офиса ми.
— Не знам кога ще пристигне самолетът й, господин директор.
— Добре, научи!
— Къде да се свържа с вас, господин директор, ако се наложи? У дома си ли ще бъдете?
— Ще бъда в Белия дом. Не искам да ми се обаждате там по този въпрос. Аз ще се свържа с вас по-късно.
— Както желаете, господин директор.
Когато на помощник-директора, отговарящ за служителите, беше зададен въпросът: „Кой е този Милър, който е наш човек в Луанда?“, се оказа, че и той не знае, и се наложи да се обади в Ленгли за информация. След това докладва, че Милър работи в Луанда под прикритието на помощник военен аташе.
— Откъде е той? Откога работи за нас? Какво знаем за него?
Бяха необходими още десет минути, за да получи отговорите. Ричард Милър е постъпил в агенцията след уволняването си от армията, бил е майор в армията, работил е временно за агенцията в продължение на седемнайсет месеца, пет месеца е бил инструктор по обучение на кадри във „Фермата“, а след това е бил изпратен в Луанда. За времето, което е прекарал в Луанда, е получил две писма, съдържащи упреци от регионалния директор за Югозападна Африка — едното, че превишава правомощията си, и другото — че превишава средствата, определени за целта.
— Искам да напусне Ангола в срок от двайсет и четири часа или по-малко — каза директорът на ЦРУ. — Искам някой да замине за Ангола, за да го смени, но да е някой добър, човек, когото обикновено не бихме изпратили там.
— Грегъри Лийз е в Йоханесбург, господин директор.
— Не мисля, че го познавам.