Блус в лятна нощ
- Автор: Конрой Пат
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иглика Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Блус в лятна нощ». Краткое содержание книги:
„Не, рави“ — засрамил се Макс.
„Жесток си като поляк или литовец — казал равинът и пак огледал посечените от него трупове. — Животно си ти и с нищо не си по-добър от гоите. Като гледам тази стая, срамувам се заради всички евреи. Ние сме кротък и миролюбив народ и тръпки ме побиват само като си помисля, че такъв дивак и изверг е произлязъл от нас.“
„Баща ми беше убит от един казак“ — рекъл Макс.
„Макс е благочестив евреин, рави“ — обадил се Мотеле.
Равинът Шор току-що си бил тръгнал, когато петима касапи от същата улица влезли в магазина на Мотеле, въоръжени с острите инструменти на своя занаят — дълги ножове и сатъри. Всички пристигнали на минутата, щом разбрали, че Мотеле и Макс са в беда — дошли от солидарност, тихата солидарност на мъже, които изкарват прехраната си, като разфасоват животни на късове месо, и в защита на своята мръсна и тъжна професия.
Полека-лека красивите коне започнали да изчезват. Касапите работели усърдно и делово, без да вдигат глава. Изкормили и разчленили конете с удивително умение и скорост.
На следващия ден стотици опечалени евреи поели към гробището в многолюдна процесия. Двайсет и шест евреи били убити в това нападение, но понесените на рамене ковчези били двайсет и осем. Равинът Аврам Шор вече бил намислил как да се отърве от телата на двамата казаци по най-безобидния начин.
Рамо до рамо с виещите оплаквачи, касапите на Кироницка носели два от ковчезите. Процесията прекосила моста, минала в полето от макове и после се разляла сред камъните на гробището. Толкова много хора били надошли, че мнозина останали да наблюдават погребението от оградата на гробището. Докато евреите полагали в свещената земя своите мъртъвци, Макс и касапите заровили двамата казаци в полето, после добре заравнили пръстта над двата гроба. Тълпата от облечени в черно евреи скрила делото им от очите на случайни минувачи. Когато церемонията приключила, на връщане към града всеки един от евреите минал върху гроба на казаците и се изплюл. Тъй като били пролели еврейска кръв предишния ден, щели да се явят пред Създателя си измити с еврейска плюнка.
След месец Червената армия отново превзела Кироницка. Такова било времето — мнозина били погълнати от пагубния хаос, а той владее всяка земя, където брат е тръгнал срещу брата. В тези смутни дни Русия била изгубила хиляди свои незнайни войни и двамата безименни казаци също влезли в списъците от безследно изчезнали.
Но животът на Макс Русов се променил завинаги. От този ден нататък евреите взели да говорят за него със смесени чувства на страх, отвращение и страхопочитание. Никой, разбира се, не съжалявал за смъртта на казаците, но повечето били дълбоко погнусени от начина, по който били убити. Хората от Кироницка така и не успели да заличат от съзнанието си образа на Макс като злодей, който изскача в черната нощ със сатър в ръка и безмилостно го забива в гърлото на казака.
Неусетно евреите от града започнали да странят от Макс, а от това пострадала най-вече търговията на Мотеле. Рашел Зингер повече никога не прекрачила прага на неговата месарница. Макс направил опит да се види с Анна няколко седмици след погребението на баща й, но колкото да се осведоми за здравето й, но един от слугите на семейството го изгонил най-грубиянски, като му дал да разбере, че не бива да идва в този дом. „Бива, но само по време на погроми“ — измърморил Макс под носа си и се върнал в месарницата. След шест месеца официално бил обявен годежът на Анна Зингер с един богат търговец на кожи от Одеса и тя изчезнала завинаги от живота на Макс Русов.
Скоро след венчавката на Анна равинът Аврам Шор привикал Макс.
„Разбирам, че с присъствието си вредиш на Мотеле“ — рекъл той.
„Така е, рави. Хората отбягват да влизат в месарницата.“
„Макс, с присъствието си ти вредиш на евреите от Кироницка — казал равинът. — Ти си ни като проклятие, като зъл дух, който се е вселил у всички нас. Онзи ден една жена заварила синовете си да играят на улицата — единият с нож в ръка се канел наужким да убие брат си. След като дръпнала детето и хубаво го напляскала, попитала го що за игра е това, а момчето и отвърнало, че си играело на Макс Касапина, а брат му бил казакът.“
„Съжалявам, рави“ — отвърнал Макс.
„Дори децата ни са заразени от това проклятие. И все пак, Макс, бих искал да зная откъде идва това желание за насилие у теб?“