Министър-председателят на Япония протестира / Дали опитът е „предупреждение“ за Русия и САЩ?
Когато прозвуча будилникът на комуникатора му, потта по голата кожа на Гордън Грийн едва бе започнала да изстива.
Чуваше се изненадващо тихо — отчасти защото го бе оставил настроен на дневен режим, отчасти защото дънките му бяха на пода на три метра от него, до вратата на спалнята. Сигналът не бе по-висок от дишането на голата жена, която лежеше от дясната му страна. Той бавно се откъсна от прегръдката й, замени рамото си с възглавницата, която пъхна под бузата й, а топлината на тялото си — с одеялото, с което я зави.
Не го правеше от нежност или обич, а от желание да не я събуди. Също като в повечето връзки, в които непознати ставаха любовници, последният час се изразяваше не в интимност, а във взаимен егоизъм. Просто тя не искаше да е сама, а той имаше нужда от женска ласка — всичко останало се уреди под студената светлина на един бар наблизо до лабораторията.
Въпреки това очевидно си подхождаха в целувките и всичко, което последва — нейната възбуда бе не по-малка от неговата, тялото й пламтеше в ръцете му, неговото отвръщаше на нейния зов. Любенето им стана животинско, трескаво, необуздано и накрая двамата се отпуснаха на влажния чаршаф, без да изпитват никакви угризения — всъщност не мислеха за нищо, което да нарушава приятната замъгленост на спомена за усещанията преди бързото потъване в съня.
И сега прозвуча будилникът. Грийн веднага си спомни защо го е включил и се измъкна от леглото. Комуникаторът вече не звънеше, но на излизане от стаята Гордън вдигна дънките си с една ръка и спря в коридора, за да ги намъкне.
През щорите се процеждаше достатъчно светлина от външните лампи, за да стигне до въртящия се стол в кабинета си. Когато натисна тракбола, стосантиметровият дисплей превключи на активен режим и освети клавиатурата — стар аксесоар, за чието използване човек трябваше да притежава специални умения, ала въпреки това Грийн първо прибягваше към нея, за да командва системата си. Повечето интересни неща, които можеха да се направят с компютър, изискваха отказ от познатите удобства на мултимедийния интерфейс — а от гледна точка на машината, имаше значение синтаксисът.
Всичките му търсачки работеха и показваха нови постъпления. Тъй като все още оставаше малко време до предаването от Пном Пен, Грийн започна да ги преглежда.
В групата „Експлозия“ имаше толкова много съобщения, че като че ли земята трябваше да се тресе под краката му. Бомба в камион в Коломбо, мини по оживен път в долината на Йордан, ракетна атака в Алжир, двубои с минохвъргачки край Богота — това бяха обичайни неща. Само през последния месец Гордън беше прехвърлил стотици такива. Петдесетгодишни осколочни бомби, убили селяни на север от Хо Ши Мин, самоубиец с бомба в германски влак, сто и пет милиметрови артилерийски снаряди, открити на сметище в Кентъки — това поне звучеше по-ново, макар че не помагаше с нищо в диренето на Грийн. А от време на време имаше истории, които можеха да се нарекат само страшни и странни — ковчег с бомба в южна Италия или магарета, пренасящи контрабандни ракетохвъргачки в гръцките планини.
