Елантрис

— Това не е добре — съгласи се Сарене. Фьорден се държеше догматично по отношение на присъствието си в Теод. За да си тръгне, Ашгрес бе получил лично нареждане от вирна. Сякаш се бяха отказали от Теод завинаги.

— Уплашен съм, Ене. — Думите я сразиха повече от всичко. Баща й беше най-силната личност, която познаваше.

— Не бива да говориш така.

— Само пред теб, Ене — каза Евънтео. — Искам да разбереш колко сериозна е ситуацията.

— Знам. Разбирам. Тук, в Кае, има гьорн.

Баща й изпсува, което не си позволяваше пред нея.

— Мисля, че мога да го удържа, татко — продължи бързо Сарене. — Двамата вече се дебнем.

— Кой е?

— Казва се Хратен.

Баща й изпсува още по-вулгарно.

— Идос Доми, Сарене! Знаеш ли кой този? Хратен е гьорнът, който е служил в Дуладел шест месеца преди рухването на републиката.

— Досетих се, че е той.

— Трябва да се махнеш, Сарене. Този човек е опасен. Знаеш ли колко хора загинаха в дуладелската революция? Имаше десетки хиляди жертви.

— Знам, татко.

— Изпращам ти кораб. Ще се окопаем тук, където нито един гьорн не може да проникне.

— Няма да тръгна, татко — каза Сарене решително.

— Сарене, помисли логично. — Евънтео заговори тихо и настойчиво, както правеше, когато искаше да я накара да свърши нещо. Обикновено успяваше. Беше един от малцината, който можеше да я убеди. — Всички знаят, че арелонското управление е трагично. Ако този гьорн е повалил Дуладел, няма да има проблем да стори същото в Арелон. Не може да се надяваш, че ще го спреш, щом цялата страна е срещу теб.

— Татко, трябва да остана, независимо от ситуацията.

— Каква лоялност им дължиш? — изтъкна Евънтео. — Съпруг, когото не познаваше? Народ, който не е твой?

— Аз съм дъщеря на техния крал.

— И тук си дъщеря на крал. Каква е разликата? Тук хората те познават и уважават.

— Те ме познават, татко, но за уважението… — Сарене се почувства неудобно. Старите чувства започнаха да вземат връх. Чувствата, който я бяха накарали да напусне родината си на първо място, да зареже всичко в полза на чуждата страна.

— Не разбирам, Ене. — Баща й изглеждаше наранен.

Сарене въздъхна и затвори очи.

— О, татко, ти така и не го видя. За теб бях наслада, красивата ти и интелигентна дъщеря. Никой не смееше да ти каже какво наистина мисли за мен.

— За какво говориш? — настоя той, използвайки кралския си тон.

— Татко. Аз съм на двайсет и пет, пряма, съобразителна и често безочлива. Сигурно си забелязал, че никой не ми поиска ръката.

Баща й замълча за момент.

— Мислил съм по въпроса — призна накрая той.

— Бях неомъжената дъщеря на краля, трън, който никой не искаше да докосва. — Сарене опитваше безуспешно да прикрие горчивината в гласа си. — Мъжете се присмиваха зад гърба ми. Никой не смееше да се ангажира романтично с мен, защото щеше да стане обект на подигравки.

— Мислех, че просто си независима. Че не мислиш никого за достатъчно достоен.

Сарене се засмя сухо.

— Ти ме обичаш, татко. Никой родител не би признал, че детето му е непривлекателно. Истината е, че никой не желае интелигентна жена.