Тъмна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Христовска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тъмна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рот е водачът на Братството. Той е последният чистокръвен вампир, в чиито вени не тече нито капка човешка кръв. Малко преди да бъде убит от лесърите, Дариъс, един от най-добрите бойци на Братството, се обръща към Рот с молба да се погрижи за дъщеря му Бет. Тя се е родила от връзката му с човешка жена и не подозира за вампирските си гени. Рот трябва да въведе красивото момиче в света на вампирите…
Бет Рандъл води съвсем обикновен, дори леко скучен живот — рядко излиза с приятели, а работата й като репортер в местния вестник е безперспективна и не особено вълнуваща. Отраснала в сиропиталища и приемни семейства, тя не знае нищо за произхода си. Докато един ден Рот не се появява на прага й…
— Не ме карай да съжалявам още повече за това.
Зейдист пристъпи наляво, Рот направи същото и закри Бет с тялото си.
Зейдист се изсмя сподавено. Смехът му наподобяваше дълбок, зловещ тътен.
— Наистина ли ще се биеш за човек?
— Тя е дъщерята на Дариъс.
Зейдист рязко наклони глава и се взря изпитателно в Бет с черните си, празни очи. След малко жестокото му изражение се посмекчи и на лицето му се появи почти незабележима усмивка. Втренчил поглед в очите й, той се зае да напъха ризата си в панталона. Все едно се извиняваше.
Но Рот не отстъпи дори и крачка.
— Как се казваш? — попита я Зейдист.
— Името й е Бет — Рот закри полезрението на Зейдист с ръка. — Върви си.
Настъпи дълга пауза.
— Да. Добре. Както и да е.
Зейдист се отправи към вратата, като се движеше със същата дебнеща походка на готово за смъртоносен скок животно, както и Рот. Преди да излезе, се спря и погледна назад.
Някога сигурно е бил наистина красив, помисли си Бет. Макар че го загрозяваше не белегът, а адският огън в душата му.
— Приятно ми беше да се запознаем, Бет.
Когато вратата се затвори и ключалката щракна, тя най-после си отдъхна.
— Добре ли си? — попита Рот. Усети как погледът му пробягва по тялото й, а после и нежното докосване на ръцете му. — Той не… Той не те е докоснал, нали? Чух писъка ти.
— Не, не. Само ме изплаши. Събудих се, а той беше в стаята.
Рот седна на леглото. Дланите му все още изследваха тялото й, сякаш още не можеше да повярва, че е добре. Накрая се успокои и отметна косата й назад. Ръцете му трепереха.
— Ти си ранен — каза тя. — Какво е станало?
Прегърна я със здравата си ръка и я притисна към гърдите си.
— Нищо особено.
— Тогава защо ръката ти е превързана? И каква е тази кръв?
— Шшшт — той опря брадичката си на темето й. Тялото му трепереше.
— Зле ли ти е? — попита тя.
— Просто искам да те поддържа в обятията си за малко. Става ли?
— Разбира се.
Когато той престана да трепери, тя се отдръпна и попита:
— Какво ти е?
Рот взе лицето й в ръце и притисна устните си към нейните.
— Нямаше да го понеса, ако той… те беше отнел от мене.
— Кой, той ли? Не се притеснявай. За нищо на света няма да тръгна с него — миг по-късно внезапно осъзна какво имаше предвид. — Мислиш, че щеше да ме убие ли?
Не че не можеше да си го представи. Толкова студени. Тези негови очи бяха ужасно студени.
Вместо отговор Рот отново притисна устни в нейните. Но тя не му позволи да я целуне.
— Кой е той? И какво е станало с него?
— Не искам дори да си близо до Зи. Никога — приглади кичурче коса зад ухото й. Докосването му беше изпълнено с нежност, за разлика от гласа му. — Чуваш ли?
Тя кимна.
— Да, но какво…
— Ако той се появи в някое от помещенията и аз съм в къщата, идваш и ме намираш. Ако ме няма, заключваш се в една от стаите тук долу. Стените са стоманени и той не може да се материализира в тях. И никога не го докосвай. Дори и случайно.
— Той воин ли е?
— Разбираш ли какво ти казвам?
— Да. Но не е лошо да знам малко повече за него.
— Той е един от братята, но е почти без душа. За съжаление, имаме нужда от него.
— Защо, толкова ли е опасен? Или е опасен само за жените?
— Той мрази всички. Може би, с изключение на своя брат близнак.
— Супер. Значи са двама?
— Слава Богу, че имаме Фюри. Единствено той е в състояние да озапти Зи. Въпреки че дори и тогава не може да му се има доверие — Рот я целуна по челото. — Не искам да те плаша, но трябва да приемеш това, което ти казвам, съвсем сериозно. Зейдист е животно, но мисля, че уважаваше баща ти, затова е възможно да те остави на мира. Но не мога да поема никакъв риск с него. Нито с теб. Обещай ми, че ще стоиш далеч от него.
— Обещавам — тя затвори очи и се притисна към Рот.
Той я обгърна с ръка, но бързо се дръпна и я изправи на крака.
— Ела. Да отидем в моята стая.
Когато влязоха в стаята, Бет чу някой да спира душа. Миг по-късно вратата на банята се отвори.
Появи се красивият като филмова звезда воин, когото беше видяла преди това да шие раните си. Около кръста му беше увита хавлиена кърпа, от косата му капеше вода. Пристъпваше бавно като осемдесетгодишен старец, като че ли го болеше всеки мускул от тялото му.
Боже мой, помисли си тя. Не изглеждаше никак добре и нещо не беше наред с корема му. Беше подут, сякаш е глътнал баскетболна топка. Бет не знаеше каква е причината и се зачуди дали раната му не се е инфектирала, защото го тресеше. Погледна към рамото му и сви озадачено вежди, защото едва различи белега му. Изглеждаше така, сякаш раната беше отпреди няколко месеца.