Нежни убийства

За момент седна на бюрото си и мислено се опита да подреди част от късчетата на пъзела. Пръстените може да не се окажат ключът към разгадаването на тези престъпления, но безспорно свързват всички жертви. И ако е права, Тифани е била убита не само защото е притежавала този пръстен, а заради опасността евентуално да разпознае човека, купил няколко от магазинчето за сувенири във Вилидж.

Веднага се обади на Пийт и по гласа му разбра, че е в чудесно настроение.

— В окръжната прокуратура въртят заподозрения на шиш — каза той доволно. — Един от моите информатори ни отведе при двама-трима свидетели, които го чули да заплашва, че ще се върне в „Пещерата“ да се разправи с нея. Ще се пречупи, ще видиш. Както и да е, какво става с онзи скапан пръстен?

Сюзън внимателно подбра думите си.

— Пийт, може и да греша ужасно, но мисля, че тези тюркоазни пръстени имат пряка връзка със случая. Единият беше намерен в личните вещи на жена, която изчезна преди три години. В понеделник една слушателка се обади в моето предаване и обеща да ми покаже подобен пръстен. Смятаме, че впоследствие тя си е променила намерението и е решила да ми го изпрати; само че на път за пощата е била премазана от камион. Полицията продължава да разследва случая, но изглежда жената нарочно е била блъсната под колелата. Тифани обеща да ми изпрати своя пръстен, после се отказа и реши да го задържи по сантиментални причини. След това го хвърли, но нейният убиец не го е знаел, а и освен това аз не съм сигурна…

Санчес я прекъсна:

— Сюзън, типът, намушкал Тифани, е задържан. Не виждам никаква връзка между пръстена и конкретния случай. Научихме, че тя е разговаряла с теб за бившия си приятел — едно момче на име Мат Бауър. Проверихме го. В сряда той и неговите родители са били във Вавилон, на посещение в семейството на приятелката му. Обсъждали са годежа им. Той е заминал с родителите си и се е върнал доста след полунощ. Така че е чист.

— Пийт, имай ми доверие. Този пръстен може да се окаже важно веществено доказателство. При теб ли е?

— Да, на бюрото ми.

— Чакай малко. — Сюзън се посегна за чантата си и извади от портмонето си пръстена, който беше получила от Джейн Клозън. — Пийт, можеш ли да ми го опишеш?

— Разбира се. Късчета тюркоаз, залепени върху евтина халка. Сюзън, това са дрънкулки.

— Има ли някакъв надпис от вътрешната страна?

— О, да. Макар че почти не се чете. Чакай… „Ти ми принадлежиш“.

Сюзън дръпна най-горното чекмедже и рови вътре, докато намери лупата си. Нагласи пръстена на Реджайна Клозън на светлината и го разгледа внимателно.

— Пийт, имаш ли лупа?

— Някъде тук е, предполагам.

— Направи ми тази услуга, моля те. Искам да сравним надписите от вътрешната страна на халката. Този у мен е с високо главно „т“, „и“-то е тясно и напречната чертичка почти не се вижда, а „л“-то е с по-голямо ченгелче.