Двойни убийства
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Двойни убийства». Краткое содержание книги:
— Говори ли с някои от другите адвокати от фирмата, където е работила Джил?
— Не стигнах много далеч с това — отговори Аби. — Знаеш какви са адвокатите. А и тя работела едва от няколко месеца във фирмата, когато била убита. Не смятам, че колегите й са я познавали много добре.
— Изглежда, Джил не е била прекалено общителна — забелязах.
— Описваха я като чаровна, духовита, но доста затворена.
— А Елизабет? — попитах.
— Мисля, че е била по-общителна — каза Аби. — Трябва да е била такава, щом успешно се е справяла с работата си в продажбите.
Тръгнахме към паркинга на площада. Газовите фенери отблъскваха тъмнината от калдъръмените улици, по които вървяхме. Дебел пласт облаци закриваше луната, пронизваше ни влажен, студен въздух.
— Чудя се какво ли щяха да правят сега онези младежи, ако не бяха убити и все още бяха заедно — каза Аби, която вървеше с ръце в джобовете си и брадичка, пъхната под яката й.
— Какво мислиш, че щеше да прави Хена? — кротко я запитах за сестра й.
— Сигурно все още щеше да е в Ричмънд. Вероятно и двете щяхме да сме там.
— Съжаляваш ли, че се премести?
— Понякога съжалявам за всичко. Откак Хена умря, като че ли нямам избор, нямам собствена воля. Струва ми се, че ме движат неща, които са извън контрола ми.
— Не ми изглежда така. Ти избра работата си в „Поуст“, преместването си във Вашингтон. А сега избра да пишеш книга.
— Да, точно както Пат Харви избра да проведе пресконференция и да направи всички онези неща, които я съсипаха — каза Аби.
— Да, тя също направи избора си.
— Когато минаваш през нещо като това, не знаеш какво правиш, макар да вярваш, че си наясно — продължи тя. — Никой не може да те разбере напълно, освен ако и той не е страдал по същия начин. Чувстваш се изолиран. Ходиш по разни места и хората те отбягват, страхуват се да срещнат погледа ти и да говорят с теб, защото не знаят какво да кажат. Така че започват да си шептят един на друг: „Виждаш ли я ей там? Сестра й беше убита от удушвача“, или „Това е Пат Харви. Дъщеря й беше онази“. Струва ти се, че живееш в пещера. Страхуваш се да останеш сам, но се страхуваш и от хората. Страхуваш се да останеш буден, но се страхуваш и да заспиш, защото знаеш колко отвратително е настъпването на сутринта. Бягаш през цялото време и се изтощаваш. Като погледна назад, ми се струва, че всичко, което съм направила, откак Хена умря, е доста налудничаво.
— Аз смятам, че ти се справи забележително добре — казах искрено.
— Не знаеш за всичко, което съм направила, за грешките ми.
— Хайде, ела. Ще те закарам до колата ти — казах, когато достигнахме търговския площад.
Докато вадех ключовете си, чух запалването на двигател в тъмния паркинг. Бяхме в мерцедеса ми, със заключени врати и закопчани колани, когато един нов линкълн спря до нас и шофьорът свали прозореца си.
Открехнах леко прозореца си, за да чуя какво искаше човекът. Беше млад, късо подстриган и се мъчеше да сгъне някаква карта.
— Извинете — усмихна се той безпомощно. — Можете ли да ми кажете как да се върна на И-64 оттук?
Усетих напрежението на Аби, докато му давах бързи указания.
— Вземи му номера на колата — каза тя настойчиво, когато той потегли, после бръкна в чантата си и извади бележник и химикалка.
— Е-Н-Т-осем-девет-девет — прочетох бързо.
Аби го записа.
— Какво става? — запитах нервно.
Аби се огледа наляво и надясно, за да види дали няма следа от колата му, докато аз излизах от паркинга.
— Забеляза ли колата му, когато стигнахме до паркинга? — попита тя.
Трябваше да помисля. Паркингът бе почти празен, когато отидохме там. Смътно бях различила някаква кола, която може да е била линкълн, паркирана в слабо осветен ъгъл.
Казах това на Аби и добавих:
— Реших, че в колата няма никой.
— Точно така. Защото лампичката в колата не светеше.
— Предполагам, че е така.
— Кой може да разчита карта в тъмното, Кей?
— Логичен въпрос — отговорих стреснато.
— И ако не е от града, как тогава ще обясниш лепенката за паркинг на задната му броня?
— Лепенка за паркинг? — повторих.
— Имаше печат на Колониален Уилиямсбърг. Преди години на мен ми дадоха същата лепенка — когато откриха скелетите в археологическата разкопка. Пишех статия и идвах тук доста често. Лепенката ми позволяваше да паркирам в историческия район и горичката Картър.