Страст
- Автор: Бегшоу Луиз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Страст». Краткое содержание книги:
Брад беше добро момче и гледаше пътя, но водеше разговор. Дали е гледала серията през 2004-та, когато било развалено някакво проклятие? Не? Имало пълно лунно затъмнение вечерта на четвъртия мач. Луната била оцветена в бостънско червено.
— Когато Дъг Минткевиц пое топката от Фулк, все още беше червена… знаеш ли?
Мелиса призна, че не знае.
Брад започна да разпитва за нея. Каза му, че е била детегледачка и частна учителка по английски на богат френски бизнесмен от Ъпър Ийстсайд. Визата й изтекла, така че вече била нелегална, но щяла да си намери работа като сервитьорка и да измисли нещо. Попита я дали е австралийка. Мелиса измисли семейство в Канбера. Понякога американците не различаваха акцентите.
Къде щяла да отседне в Бостън? В общежитие, реши Мелиса, някое евтино. Имаше малко пари, щяха да й стигнат. Брад препоръча студентското на Бъркли Стрийт, където нощувките стрували десетачка на легло. Щяла да дели стая с други студентки, но не можело да има всичко…
Съгласи се. Той полюбопитства колко дълго е излизала с бившето си гадже. Мелиса отказа да говори за измислената си връзка. Дан, бившият й приятел, се оказал негодник. Брад изрази дълбоко съчувствие. Сега бил фитнес треньор, но възнамерявал да постъпи в армията. Дали би излязла с него на кафе? Може би, каза Мелиса. Предложи да я откара до общежитието. Не, нямал нищо против да вози красиво момиче из града пред приятелите си. Вече му бе позволила да се перчи с нея.
Мелиса се засмя. Брад й харесваше. И беше безкрайно благодарна. Хубаво бе да открие, че светът е пълен с приятни, свестни хора, готови да предложат помощ. Не всеки бе убиец с пистолет, имаше добри хлапета от добри семейства, които щяха да спечелят пари, да създадат семейства и да отгледат още добри хлапета. Оптимизмът на момчето бе заразителен. Би му пожелала страхотен живот. Нямаше да го изложи на опасност, като остане с него по-дълго, отколкото е нужно.
Най-сетне пристигнаха в Бостън. Еуфорията бе стихнала до спокойно задоволство. Брад мина през няколко кокетни квартала да остави приятелите си. Взеха си довиждане с нея и му пожелаха късмет, повдигайки вежди. Мелиса се изчерви. Отново я накараха да се чувства млада. Брад я откара до централната част на града и й показа общежитието. Тя взе раницата си от пода на караваната и записа телефонния му номер. Момчето слезе и застана срещу нея, малко смутено.
— Нямаш ли мобилен?
Мелиса поклати глава.
— Фактически съм незаконно пребиваваща. Не искам ченгетата да ме засекат.
Изглеждаше разочарован.
— Няма да се видим вече, а?
— Може би — каза тя. — Ти си симпатяга.
— Никой мъж не би искал да чуе това от красива жена. Звучи обезсърчаващо.
— Твърде стара съм за теб.
— Аз мога да преценя — отбеляза Брад малко самодоволно.
Мелиса се усмихна. Жалко, че трябваше да го разочарова. Беше благодарна за транспорта, благодарна, че се бе измъкнала от Ню Йорк. Благодарна, че двадесет и шест годишен младеж я смяташе за привлекателна.
Свали раницата си и повдигна глава за целувка. Брад се възползва. Мускулестите му ръце обгърнаха крехкото й тяло, целуна я дълго и страстно, притискайки я към себе си. Мелиса се отдръпна едва когато усети възбудата му.
— Чао — каза тя. — Благодаря ти.
— Страхотна си, хубавице.
Брад се качи в караваната и потегли.
Мелиса влезе в общежитието. Беше твърде възрастна, за да бъде тук, но изглеждаше като студентка и получи стая. Беше късно вечерта. В ъгъла вече спеше друго момиче. Мелиса взе душ, отпусна се на леглото и заспа почти моментално, крайно изтощена.
Уил седна на маса пред „Барж“, ресторант за морски деликатеси на Фронт Стрийт, Пърт Амбой, петдесетина километра навътре в щата Ню Джърси. Загледа се над водата към Стейтън Айлънд. Беше тъмно и светлините на уличните лампи проблясваха по водната повърхност. Вечерта беше хладна, но храната бе вкусна. Хапна пържени раци за 20,95 долара, изпи бутилка „Будвайзер“ и му харесаха повече, отколкото екзотичните специалитети, които ядяха с Оливия напоследък. Радваше се, че бе дошъл в Ню Джърси. Тук бе спокойно. Наблизо имаше малък семеен хотел и щеше да пренощува там.