Родена във вторник
- Автор: Бегшоу Луиз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илвана Гарабедян
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Родена във вторник». Краткое содержание книги:
— Какво е това? — попита той, сочейки към чантите.
— О! — зарадвах се на смяната на темата аз. — Обяд — гордо заявих и измъкнах неговата храна. — Картофки. Праскови. Сандвичи с говеждо, горчица и кисели краставички. И диетична кока-кола.
— Какво, няма ли отлежало вино? — попита той.
Лицето ми помръкна.
— Само се шегувам — каза Оли. В очите му се бяха появили познатите пламъчета. — Диетичната кола е идеална. Но не мога да повярвам, че си донесла обяд в торба!
— Защото ми каза, че имаш само един час — обясних аз, — и не исках да изгубя половината време в придвижване до ресторанта и поръчване на храна. И бездруго всичко е само скъп боклук. Това е много по-вкусно.
— Да, така е — лакомо посегна към сандвича си. — Ти какво ще хапнеш?
— О, това — извадих моята кутия и се опитах да покажа малко въодушевление. — Вкусна салата с варени яйца… — гласът ми заглъхна при вида на изражението му.
— Луси, какво правиш? — попита той.
— Какво имаш предвид? — настръхнах аз.
— Ядеш храна за зайци. Снощи също не хапна нищо. Само малко целина и някакви зелени листа.
— И едно шоколадово десертче „Маквитис“! — добавих.
— Кога?
— Ами… реших да се отбия при Кати снощи. Да си побъбрим.
— Значи си изяла шоколадова бисквитка — замислено каза Оли. — Поне не си анорексичка.
Зяпнах с отворена уста.
— Какво?
— Изяж половин сандвич — подаде ми го, но аз се поколебах. — Изяж го — нареди Оли. — Иначе и аз няма да хапна нищо. Дори и от картофките.
Отхапах веднъж. Беше много вкусно. Изпитах силно желание да изтичам и да си купя цяла франзела, да я препека и да я изгълтам наведнъж, намазана с масло.
— Луси — каза Оли, докато аз продължавах лакомо да се тъпча със сандвича, — изглеждаш ужасно.
Преглътнах наведнъж голям залък и в очите ми се появиха сълзи.
— Какво искаш да кажеш? — не повярвах аз.
— Ужасно. Знаеш какво значи това — повтори той.
— Не изглеждам ужасно! — подскочих като ужилена. — Имам страхотен грим, косата ми е пухкава и… — тайничко погледнах маникюра си, за да видя дали случайно нямам черно под ноктите, без да съм го забелязала.
— Да, но не ти отива. Не приличаш на себе си — меко поясни Оли. — Изглеждаш като кукла Барби.
— Не е честно — казах аз.
— И си прекалено слаба. Нямаше и грам излишно тегло по тялото си, а виж се сега — наведе се напред. — Наистина се притеснявам за теб, Луси. Изгубила си мускулите си и изглеждаш бледа и изтощена, а и най-скъпият грим на света не може да скрие това.
Бях абсолютно шокирана. Просто останах на мястото си, с отворена уста, но не успях да измисля нищо.
— Тичаш ли още?
Поклатих глава.
— А танцуваш ли? По-рано много обичаше да танцуваш.
Още обичах, но…
— Не. Вече не танцувам.
— Това не е здравословно — каза Оли. — Изгубила си свежия си вид. И блясъка в очите.
Които сега се пълнеха със сълзи. Дотук с приятния обяд с приятел.
— Държиш се лошо — заплаках аз. — Направо си жесток.
Оли скочи от стола си, заобиколи бюрото и ме прегърна здраво. И въпреки всичко аз се вкопчих в него. Сякаш „Титаник“ току-що бе потънал и той бе единствената ми здрава опора.
— Луси, Луси — мърмореше и галеше косата ми. — Казвам го само защото съм загрижен за теб. Искам да ти помогна.
Стегнах се и гневно го отблъснах.
— Е, изобщо не ми помагаш! — възразих аз. — Ти беше този, който ме посъветва да се променя. „Порасни“, така ми каза.
— Само малко — умолително промълви той. — Може би само малко допълнителен блясък. Не очаквах това, което стана с теб. Никой не го е очаквал.
— Твоята скъпа Виктория ме одобрява — изплаках аз. — Тя ми помогна, да знаеш. Както я беше помолил лично ти. И Тод ме харесва. Защо да ме интересува твоето мнение?
— Моля те — пророни Оли. — Само хапни още малко.
Усетих огромно разочарование да свива сърцето ми. Надявах се да каже още нещо. Вместо това той се дръпна и ми подаде хартиена салфетка, а на мен ми беше нужна нова прегръдка.
— Значи Тод има сериозни намерения спрямо теб? — попита той.
Настръхнах.
— Разбира се, че има сериозни намерения. Връзката ни е сериозна. Също като при теб и… — в последния момент успях да се сдържа да не кажа „скъпата ти“ със същия саркастичен тон като преди — … Виктория. Тод ми купи този часовник! — защитих го аз. — От чисто злато е.
— Надявам се, че отношенията ви не се основават само на материалния интерес — студено заяви той.
Сега вече наистина се ядосах.
— Какво искаш да кажеш?
— Само, че много често споменаваш за парите му. А не мислех, че си такова момиче.