Евангелието на Луцифер
- Автор: Кристофър Пол
- Серия: Фин Райън #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Евангелието на Луцифер». Краткое содержание книги:
— Приключи ли с разкрасяващия сън?
— Жадна съм. — Гласът й излезе като грачене.
— Върни се при фара. Там има няколко локви. Напий се от тях, защото скоро ще се изпарят, а не намерих нищо, в което да напълня вода. — Той вдигна мъртвата птица за шията. — Отивам в колибата, за да запаля огън с една от жилетките и да сготвя стария жерав. Намерих го със счупен врат нагоре по плажа. Може да умрем от жажда, но поне няма да загинем от глад. — Той се ухили и продължи към колибата. Фин се изправи на крака и пое към фара от другия край на оскъдното парче земя.
Когато утоли жаждата си и се върна при колибата, Хилтс вече беше наклал огън с изхвърлени от водата клони и клечки и той пращеше, благодарение на една от сигналните ракети в жилетките. Беше коленичил в пясъка пред колибата, зает да изкормя жерава с водолазния нож. Вдигна окървавеното острие и се усмихна.
— Адамсън сигурно е изхвърлил жилетките за повече достоверност.
— Има вероятност да се върне, за да провери дали не сме оцелели — предположи Фин. — Хрумвало ли ти е?
— Защо да си прави труда? — отвърна Хилтс.
Събра вътрешностите на птицата, замахна силно и ги запрати върху пясъка. Кряскащите чайки над тях се спуснаха и започнаха да късат от карантията като лешояди.
— Това, че вчера оцеляхме, си беше направо чудо. Обаче няма да издържим дълго без вода, освен ако флотът на Фидел не ни открие или местният кокаинов бос не ни направи приятелска визита. В противен случай сме загубени. — Той взе една дълга клечка, заби острия й край в коремната кухина на птицата и я постави върху огъня. Перата запушиха и се запалиха. Замириса лошо.
— Отвратително — намръщи се Фин.
— Това е обядът ни — дълбокомислено заяви Хилтс.
След като птицата прекара почти час на огъня, Фин опита овъгленото месо и тутакси повърна, после отиде до бързо пресъхващите локви върху бетона около фара, които чезнеха като мираж под все по-силното карибско слънце. Тя се довлече отново до огъня пред колибата. Останките от трупа на жерава бяха дискретно почистени. Хилтс беше разгърнал водолазните жилетки и ги пребъркваше.
— Шест сигнални ракети, два ножа, макара с осигурително въже, с което можехме да ловим риба, ако не беше толкова дебело, алуминиево огледало, два комплекта за първа помощ, два водолазни компютъра, джипиес и репелент против акули. В „Сървайвър“ и другите реалити програми винаги разполагат с повече полезни неща. — Той закри устата си с длан в престорен ужас и се ококори. — Възможно ли е реалити програмите да са нагласени?
— Не виждам причината за това твое веселие!
— Всичко е относително. Можехме да сме мъртви, но не сме.
— Обаче по всичко личи, че скоро ще бъдем.
— А може водолазите нудисти от Кейти, Тексас да се появят — човек никога не знае — сви рамене той. — Надеждата умира последна — добави философски.
— Човекът, който го е казал, е казал също: „Крачи трезвомислещ в живота, преди изкуфялата старост с хихикане от сцената да те свали“. Александър Поуп — изрецитира Фин.
— Фукла — отвърна Хилтс. Той клекна до купчинката с плячка също като търговците на пазара в Кайро.
— Така и не разбрах как работи джипиесът. — Фин се загледа в екзотичния на вид апарат, който приличаше на възголям жълт мобилен телефон сред купчината вещи.
— Всъщност, много е просто — обясни Хилтс. — Първоначално бил създаден от военните. Изстреляли двайсет и четири сателита в стационарна околоземна орбита, така че два от тях винаги да са над хоризонта в която и да е точка на света. Разположили земни бази, които да приемат сигналите от сателитите и ги триангулирали, за да дават точното местоположение. Системата била пусната съвсем навреме, за да не се губят нашите момчета в иракската пустиня. — Той взе устройството и го включи. — Сега разполагат с много по-усъвършенствани, приличат на малки компютри. С подходящия чип карта все едно имаш миниатлас. В този са програмирани картите на Северна Америка и Карибите. — Той погледна дисплея. — Ето ни: осемнайсет градуса, петдесет и пет минути и шестнайсет секунди на север; шейсет и шест градуса, петдесет и четири минути и двайсет и три секунди на запад.