Архиви ХОХТМ99041
— Е, най-сетне се срещнахме — рече Тараза. Вгледа се в Тилвит Уаф през двата метра свободно пространство между столовете им. Нейните психоаналитици бяха я уверили, че мъжът пред нея е тлейлаксианският Майстор на майсторите. Явно бе събрал в своята дребна елфоподобна фигура колосална мощ. Светата майка си припомни, че сега бе длъжна да отстрани всички предубеждения, свързани с външния му вид.
— Мнозина няма да повярват, че е възможно — кимна Уаф.
„Гласчето му е пискливо — отбеляза Тараза. — Ето още нещо, което следва да бъде измервано с различен стандарт.“
Намираха се на неутралната територия на един не-кораб от Сдружението, към корпуса на който се бяха прилепили бойни кораби на Бене Гесерит и на тлейлаксианците — подобно на хищни птици, вкопчили се в леш. (Малодушното в случая Космическо сдружение бе загрижено да спечели благоразположението на Бене Гесерит. „Ще си платите!“ Сдружението добре бе разбрало ситуацията, защото не му беше за първи път.) Малката овална стая, в която се срещнаха, беше с обичайната медна облицовка и „шпионоустойчива“. Тараза дори за миг не бе повярвала на последното твърдение. Предполагаше, че съюзните връзки между Сдружението и Тлейлакс, установени на меланжова основа, продължават да действат с пълна сила.
Уаф също не хранеше никакви илюзии по отношение на старшата света майка. Беше далеч по-опасна от всяка почитаема мама. Дори да я убиеше, тя незабавно щеше да бъде заменена с друга, не по-малко опасна, а и притежаваща всяко ценно късче информация, достояние на настоящата.
— Намираме новите ви лицетанцьори за много интересни — рече Тараза.
Той не успя да сдържи гримасата си. Да, много по-опасна от почитаемите мами, които все още дори не бяха порицали тлейлаксианците за загубата на цял не-кораб.
Жената погледна към малкия часовник с цифрово показание на двете си лица, поставен на ниска странична масичка вдясно от нея, удобно и за двамата. Лицето откъм Уаф отговаряше на времевия ход на неговия собствен свят. Направи ѝ впечатление, че двете показания се намираха в границите на десетсекунден синхрон. Още една от подробностите на срещата-сблъсък, за която дори разположението на столовете и разстоянието между тях беше подробно указано по време на предварителната подготовка.
И двамата бяха сами в стаята. Дължината на най-голямото разстояние на празното овално пространство около тях беше шест метра, широчината — наполовина. Седяха на абсолютно еднакви окачени столове-люлки от оранжева тъкан, опъната между две пръчки; и у двамата нямаше метални предмети или нещо друго, изработено от изкуствен материал. Единствената мебел в стаята беше масичката с часовника. Плотът ѝ с черна повърхност се намираше върху три вретеновидно източени дървени крака. И двете страни в срещата бяха грижливо прослушани с „копойче“. Всеки имаше по трима лични охранители, застанали до единствената врата-люк на стаята. Тараза не вярваше, че тлейлаксианците ще опитат отново подмяна с лицетанцьори, особено при сегашните обстоятелства!
„Ще си платите.“
Бяха наясно с уязвимостта си, особено след като знаеха, че една света майка засича новите им модели.
Уаф се окашля, с което потвърди предишните си прояви на нервност.
— Не очаквам да стигнем до съгласие — каза той.
— Тогава защо си дошъл?
— Търся обяснение за странното съобщение, което получихме от кийпа ви на Ракис. За какво трябва да платим?
— Умолявам те да престанеш поне тук с глупавите си преструвки. И двамата знаем за факти, които не могат да бъдат пренебрегвани.
