Владетелят (Част I)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Владетелят (Част I)». Краткое содержание книги:
Брилянтен роман!
Джейк Мейрък е сред най-добрите служители на Агенцията — тайна институция, подчинена пряко на президента на САЩ.
Хладнокръвният убиец Ничиреншу, заклет враг на Джейк, владее всички бойни изкуства…
Ши Зи-лин е високопоставен министър в Пекин, оцелял сред урагана на историята.
Кой от тях ще се окаже истинският Владетел?
Цената е Хонконг — ослепителният диамант на Изтока…
Утрото го завари на път, краката му уверено стъпваха по козите пътечки на планинската верига, известна с името Сабята.
Жанг Хуа намести многодиоптровите очила на носа си и влезе в кабинета. Жестът му беше чисто механичен, тъй като очилата почти веднага се смъкнаха обратно надолу.
Зад широките прозорци с лошо уплътнени рамки се простираше нажежената повърхност на площад „Тянанмън“, помръдваща като жива в маранята.
— Добре ли се чувстваш днес, другарю министър? — попита той и пусна купчина папки в кошничката върху бюрото.
Ши Зи-лин само изсумтя. Беше потънал в четене на няколко дълги телекса, които преди малко донесе на ръка униформен куриер.
— Изглеждаш добре — отбеляза след малко Жанг, изчакал Зи-лин да подреди хартията на стегната купчинка. На практика обаче беше точно обратното — министърът изглеждаше доста зле. Лицето му беше бледо, ръцете му видимо трепереха. Може би акупунктурата вече не му действаше.
Зи-лин рязко вдигна глава, Жанг Хуа отмести поглед като дете, хванато да върши пакост.
— Потиш се, приятелю — отбеляза Зи-лин. — Може би на теб не ти е добре?
— Нищо ми няма, другарю министър.
— Хайде, хайде — вдигна ръка Зи-лин. — Сега сме само двамата, стига с тези официални обръщения… — забеляза накъде се мести погледът на помощника му и добави: — Затвори вратата и сядай, приятелю.
Изчака го, сложи телексите в тънка папка и закова черните си очи в лицето на по-младия мъж. Единствено те изглеждаха недокоснати от годините, бяха все така блестящи и интелигентни.
Вдигна малка каничка от масата до себе си и напълни чашките.
— Пийни си малко чай, ще те ободри — ръката с чашата потрепваше. — Страхувам се, че е малко хладен. Вече не понасям горещия чай… Сега предпочитам да ме разхлажда, докато на младини ме топлеше.
Отпиха от чашите.
— На млади години взех решение да стана Небесен страж на Китай — промълви Зи-лин. — Който е с мен, трябва да споделя този товар…
— Зная, другарю Ши. Но конфликтът с Ву Айпинг ще има сериозни последици за нас. Страхувам се, че е прекалено силен. Той е твърде млад, за да разполага с толкова власт. Като ръководител на академията работи в една-единствена насока — да открие начин за военно възпиране на руснаците, които заплашват нашите граници. В негово лице групата срещу теб има могъщ предводител, войнствеността му се харесва на прекалено много хора в Пекин. Има всички шансове да ни победи и тогава… — раменете на Жанг Хуа потръпнаха.
Зи-лин въздъхна и остави чашата.
— Предвидих това развитие на нещата, приятелю — рече той. — О, нямам предвид конкретната поява на Ву Айпинг. Но знаех, че ще се сблъскаме с някой като него. Наистина е силен, може би ще успее да ни победи. Но ние не трябва да се предаваме, защото без нас Китай е обречен. Ние сме бъдещето на тази страна. Отдавна съм убеден в това, отдавна зная, че ми трябва помощ за реализиране на крайната цел. Но за нея е необходима пълна всеотдайност и безкрайна концентрация, необходима е саможертва. А не самодоволство и обожествяване, както правеха Чан, Мао и всички останали. Те бързо забравиха откъде са тръгнали и започнаха да си въобразяват, че светът се върти около тях. Но грешаха…
— От онова поколение оцелях само аз, Жанг Хуа. Оцелях благодарение на своята всеотдайност. Не го направих заради лични амбиции. И аз, подобно на будистките монаси, имах своя Бог, на когото обрекох живота си. Знаех, че ако искам да служа истински на Китай, трябва да се освободя от всички лични притежания и амбиции. От всички!
В кабинета настъпи тишина, нарушавана единствено от тихото бръмчене на вентилатора, поставен върху шкафа край стената. Лепкавият въздух не ставаше по-хладен, но все пак се раздвижваше.
— Понякога е много важно да усетиш, че те превъзхождат — промълви с леко потрепване в гласа Жанг Хуа.
— Така ли мислиш, приятелю? Нима толкова лесно си изгубил вярата си след всичките тези години?
— Човек никога не трябва да губи вяра — отвърна Жанг Хуа и хвърли бегъл поглед към треперещите ръце на възрастния мъж срещу себе си. — Не исках да оставаш с подобно впечатление.
— Добре. Сега можеш да си допиеш чая, Жанг Хуа. Обещах на баща ти да се грижа за теб и не съм забравил това.
Затвори очи и се замисли за саможертвата. За всичките манипулации в живота си, за онези, които продължаваше да прави и в момента. За живота на безброй люде, който продължаваше да зависи от волята му. Това ли е бъдещето на Китай, за което беше мечтал?
Приказките за саможертва са едно, но практическата реализация — нещо съвсем друго.