Шифърът на Джеферсън

Той вдигна глава. На третия етаж имаше само една стая, непосредствено под купола. До нея можеше да се стигне и по двете стълбища. Малоун явно искаше да го подмами в затвореното пространство.

Няма да стане, Котън. Поне не и днес.

Той се отдалечи от стълбището, прекоси коридора и надникна към входното фоайе. Жената беше заела позиция зад някаква маса близо до вратата. Той се прицели над главата ѝ и натисна спусъка. Стъклото на високия прозорец зад нея се пръсна на хиляди късчета.

Хейл се питаше как да реагира на заплахата, която му отправи Когбърн. За пръв път от дълго време насам един от тримата беше проявил характер.

В крайна сметка той реши, че е най-добре да им каже истината.

– На път съм да разбия шифъра.

– Как? – скептично го изгледа Когбърн.

– Сключих сделка е шефа на НРА.

Малоун се озова в осмоъгълно помещение с яркожълти стени и остъклен купол. Слънчевите лъчи нахлуваха свободно през шестте прозореца. Димът все още не беше стигнал до тук. Долу изтрещяха изстрели.

Нокс успя да запази самообладание, но по гърба му полазиха ледени тръпки.

Карбонел не пропускаше нищо и го притискаше отвсякъде. Сделка с капитана? Нима го беше компрометирала? Това ли беше причината за присъствието му тук? Подготви се за бърза реакция. За съжаление не беше въоръжен за разлика от Хейл, който продължаваше да стиска пистолета в ръката си.

– Каква сделка? – попита Болтън.

– НРА са успели да разгадаят шифъра.

– Какъв е проблемът тогава? – изгледа го Сюркуф.

– Цената – отвърна Хейл.

Тримата капитани го гледаха и чакаха.

– За да получим ключа, Стефани Нел трябва да умре.

– Ами тогава я убий – небрежно подхвърли Когбърн. – И бездруго непрекъснато мърмориш, че избягваме кръвопролитията. Какво чакаш още?

– Нямам доверие в шефа на НРА. За съжаление можем да убием Стефани Нел само веднъж. Следователно трябва да сме сигурни, че смъртта ѝ ще ни донесе желаните резултати.

– Искаш да кажеш, че ликвидирането на тази жена ще реши всичките ни проблеми? – скептично го изгледа Болтън. – Ще бъдем в безопасност и ще си върнем разрешителните? Каква игра играеш?

– Играта е само една, Едуард. Искам да постигна сигурността, която е нужна на всички ни.

– Не, Куентин – поклати глава Болтън. – Искаш да постигнеш само собствената си сигурност.

Касиопея приклекна зад масата.

Два изстрела. Близки до целта. В прозореца над главата ѝ. Отговорът ѝ беше един куршум, изстрелян към ярките пламъчета, проблеснали за миг в мъглата.

Уайът умишлено беше разбил един от прозорците зад жената, предлагайки ѝ лесен път за изтегляне. Те бяха високи от пода до тавана и приличаха по-скоро на врати. Достатъчно беше само да прекрачи перваза. Но тя не се възползва от този шанс. Той се прицели в масата и отново натисна спусъка. При четвъртия изстрел със сигурност нямаше да бъде толкова великодушен.

За да помогне на Касиопея, Малоун трябваше да се върне на приземния етаж. Беше ясно, че я влязла в престрелка с Уайът. Обаче южното стълбище зад гърба му беше неизползваемо. Трябваше да използва другото в северния край на сградата. Бързо се добра до него и започна да слиза.