Предателят
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриел Алон #9
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0989-6
- Переводчик: Венера Атанасова
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Предателят». Краткое содержание книги:
Скоро Алон и екипът му се оказват въвлечени в кървав сблъсък с един от най-безскрупулните хора в света — руския олигарх и търговец на оръжие Иван Харков. Стар враг на Габриел, той търси отмъщение на всяка цена и е на път да тласне Изтока и Запада към нов конфликт.
За да спре Харков, Алон ще трябва да рискува всичко: връзките си с организацията, на която е служил години наред, дори собствения си живот. Изправен пред опасността да загуби Киара, Габриел ще трябва да се справи с най-голямото изпитание в цялата си кариера.
— До нас достигнаха сведения, че при теб има кодирана банкова сметка, която представлява интерес за нас. Сейф, свързан с тази сметка, има отношение към една много неотложна работа. Няма да е преувеличено, ако кажа, че това е въпрос на живот и смърт.
— Както знаете, според швейцарския банков закон ще бъде престъпление, ако ви разкрия тази информация.
Габриел тежко въздъхна.
— Би било жалко, Конрад.
— Кое, хер Алон?
— Ако нашата предишна съвместна работа стане обществено достояние.
— Вие сте евтин изнудвач, хер Алон.
— Изнудвач, но не евтин.
— Проблемът с плащането на пари на изнудвачите е, че те винаги се връщат за още.
— Може ли да ти дам номера на сметката, Конрад?
— Ако трябва.
Габриел го каза бързо. Бекер не си направи труда да го запише.
— Паролата? — попита той.
— Балзак.
— Името, свързано със сметката?
— Владимир Чернов от „Риджънси Секюрити“, Женева. Не сме сигурни дали той е основният титуляр на сметката, или е само подписваща страна.
Банкерът не помръдна.
— Не трябва ли да отидеш да провериш в регистъра си?
Не трябваше.
— Владимир Чернов е титулярят на сметката. Едно друго лице има достъп до сейфа.
Габриел му показа снимката на Антон Петров.
— Този мъж ли?
Бекер кимна утвърдително.
— Щом той има достъп, предполагам, че имаш име в досието.
— Имам име. Дали е вярно…
— Може ли да го науча?
— Представя се като Волф. Ото Волф.
— На немски ли говори?
— Свободно.
— Някакъв акцент?
— Той не говори много, но бих казал, че е родом от Изтока.
— Имаш ли някакъв адрес и телефон в досието?
— Да. Обаче не вярвам, че и те са верни.
— При все това му даваш достъп до сейфа?
Бекер не отговори нищо. Габриел прибра снимката.
— Доколкото разбрах, преди два дни Владимир Чернов е оставил нещо в сейфа.
— По-точно казано, преди два дни хер Чернов имаше достъп до сейфа. Не мога да кажа дали е сложил, или е взел нещо от него. На клиентите се осигурява пълно уединение, когато са в трезора.
— Освен когато ги наблюдаваш със скритите си камери. Той остави пари в сейфа, нали?
— Всъщност доста голямо количество.
— Волф прибра ли ги?
— Не още.
Сърцето на Габриел подскочи.
— Обикновено колко време изчаква, след като Чернов напълни сейфа?
— Трябва да го очаквам днес, най-късно утре. Не е от хората, които оставят парите да се застояват.
— Бих искал да видя трезора.
— Боя се, че това е невъзможно.
— Моля те, Конрад. Нямаме много време.
Външната врата беше от неръждаема стомана и имаше лостов механизъм, голям колкото корабен рул. Вътре имаше втора врата, също от неръждаема стомана, с малко прозорче с армирано стъкло. Външната врата се затваряла само през нощта, обясни Бекер, докато вътрешната се използвала през работно време.
— Кажи ми каква е процедурата, когато някой клиент иска достъп до сейфа си.
— След като бъде допуснат през входната врата на Талщрасе, клиентът се проверява от администратора на рецепцията. После администраторът го изпраща при секретарката ми. Само аз се занимавам с кодираните сметки. Клиентът трябва да даде два вида информация.
— Номера и съответната парола?
Бекер кимна утвърдително с плешивата си глава.
— В повечето случаи това е чиста формалност, защото на практика познавам всички наши клиенти. Аз отбелязвам посещението в дневника, после съпровождам клиента до трезора. Нужни са два ключа за отварянето на сейфа — моят и на клиента. Обикновено аз изваждам сейфа и го поставям на масата. Тогава напускам.
— Затваряш ли вратата след себе си?