Фантом
- Автор: Несбё Ю
- Серия: harry hole #9
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ЕМАС
- ISBN: 978-954-357-279-3
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Фантом». Краткое содержание книги:
Преследван от призраците на дългогодишния полицейски опит, Хари отново избягва към Хонконг, като този път вярва, че ще остане там завинаги. Но се случва немислимото. Синът на единствената жена, която е обичал, е арестуван за убийство. Олег — отгледан от Хари, но и изоставен от него, се е забъркал с наркотици. Сега противоречивият инспектор трябва да се върне в Норвегия, за да докаже, че Олег не е убиец. Полицията отказва да го върне на служба и Хуле е принуден да навлезе сам в света на най-съсипващия наркотик, попадал някога на улиците на Осло.
А истината, толкова важна за Хари и Олег, се крие в налудничавия лабиринт на миналото…
И тази секунда се оказа безценна.
Като студент в Полицейската академия беше чел проучвания, според които в бедствени ситуации човешкият мозък се опитва да обработи огромни количества информация за съвсем кратко време. Някои полицаи изпадат в ступор, други имат чувството, че времето забавя ход, животът им преминава пред очите им като на лента и те успяват да забележат удивително много подробности и да анализират ситуацията. Сега същото се случи и на Хари. Светкавично съобрази, че понеже се движи със седемдесет километра в час, вече е изминал двайсет метра и остават още трийсет метра и секунда и половина, докато стигне до разлома, над който току-що прелетя Медуза.
Оттук не се виждаше колко е широк.
Медуза беше зряла състезателна кобила с опитна ездачка, докато Балдер беше млад, по-дребен и с близо деветдесеткилограмов новобранец на гърба.
А Исабел Скойен се беше възползвала от познанията си за стадния инстинкт на конете.
Нямаше време да спре коня.
Хари отпусна юздите и пришпори Балдер. Конят препусна още по-бързо. И всичко утихна. Трополенето на копитата изчезна. Полетяха над бездната. Под краката си Хари видя корона на дърво и поток. Главата му се удари в тила на коня. Пропадаха.
Двайсет и трета глава
И ти ли си бил крадец, татко? През цялото време съм знаел как да стана милионер. Мотото ми гласи: кради само когато си заслужава. Умея да проявявам търпение и да чакам. И чаках. Чаках дълго и когато най-сетне ми се удаде удобна възможност, бях сто процента убеден, че я заслужавам.
Планът ми беше гениален по своята простота. Докато рокерската банда на Один обсъжда наркопазара в „Макдоналдс“, с Олег ще задигнем част от хероина в склада в Алнабрю. Първо, в помещението няма да има никого, защото Один ще вземе със себе си всички здравеняци. Второ, Один изобщо няма да разбере, че сме го ограбили, защото в „Макдоналдс“ куките ще го сгащят. А на съдебната скамейка даже ще ни бъде благодарен — на мен и на Олег, — задето ченгетата са спипали по-малко хероин, когато са ударили склада. Единственият проблем можеше да дойде от куките и стареца. Ако ченгетата надушат, че някой ги е изпреварил и е гепил част от херцата, а после някой снесе вестта на стареца, спукана ни е работата, давах си сметка аз. Затруднението се разреши с хода, на който ме беше научил старецът: с рокада, стратегически алианс. Посетих блока в Манглерю. Този път заварих Трюлс Бернтсен вкъщи.
Измерваше ме недоверчиво с очи, докато му обяснявах за какво съм дошъл, но това не ме притесняваше ни най-малко. Отдавна бях видял в погледа му ненаситната алчност на един от онези, които все се смятат за недобре платени, защото възприемат парите като лек срещу отчаянието, самотата и огорчението. За тях справедливостта не съществува; стойността ѝ се равнява на евтина стока върху магазинен рафт. Обясних му, че ще ни е необходимо неговото съдействие при заличаването на следите в склада и унищожаването на евентуално намерени улики. А може да се наложи и да натопим друг за кражбата, подхвърлих аз. Предложих да гепим пет килограма — партидата се състоеше от двайсет — и очите му мигом светнаха. По два за мен и за него и един за Олег. Видях, че веднага си направи сметката: милион и двеста хиляди за килограм, умножено по две, прави два милиона и четиристотин хиляди.
— И си обсъдил плана само с Олег? — попита той.
— Честен кръст.
— Имате ли оръжие?
— Една „Одеса“.
— Какво?
— Ширпотребна версия на „Стечкин“.
— Добре. Разследващите ще се усъмнят в кражба само ако по вратата открият следи от взлом. От какво по-точно се страхуваш: да не би Один да знае на колко възлиза партидата и след това да ни погне?