Мистър Мерцедес

23.

Сезонът на Малката лига е в разгара си и Брейди прекарва втората половина на този слънчев ден в парка „Макгинис“, където се провеждат мачове на три игрища. Топло е и търговията със сладолед върви. Цяла армия момиченца са дошли да гледат как по-малките им братчета се състезават на терена и докато чакат на опашката за сладолед, единственото, за което говорят (или поне единственото, което Брейди чува), е предстоящият концерт на група „Раунд Хиър“ в ЦКИ. Изглежда, всички се канят да отидат. Брейди е решил, че и той ще отиде. Само трябва да измисли как да влезе в залата с елека-бомба, който е заредил с метални топчета и с блокчета пластичен експлозив.

„Прощаването ми с публиката — казва си. — Каква сензация ще предизвика!“

Мисълта повишава настроението му. Както и продажбите — до четири часа свършват дори плодовите близалки. Връща се в сладоледената фабрика, връчва ключовете на Шърли Отън (която сякаш кисне там денонощно) и я пита дали може да се размени с Руди Станхоуп, който е на смяна в неделя следобед. Неделите са натоварени — разбира се, ако времето благоприятства — и трите камиона на Лоуб обслужват не само парк „Макгинис“, но и другите четири големи парка в града. Брейди придружава молбата си с обаятелната момчешка усмивка, по която Шърли толкова си пада.

— С други думи — казва тя — искаш два свободни следобеда един след друг.

— Точно. — Обяснява, че майка му иска да посети брат си, което означава поне едно преспиване, а може би и две. Разбира се, братът е измислен, а единственото пътуване, което майка му предприема напоследък, е вълнуващата екскурзия от дивана до барчето с алкохола и обратно.

— Сигурна съм, че Руди ще се съгласи. Не искаш ли да се разберете помежду си?

— Ако ти го помолиш, работата е в кърпа вързана.

Тъпачката започва да се киска, при което телесата ѝ страховито се разтърсват. Докато Брейди сваля работните си дрехи и се преоблича, тя звъни на Руди, който с радост се отказва от неделната си смяна и поема вторника. Това дава на Брейди два свободни следобеда, през които да дебне пред минимаркет „Зоуни“. Два би трябвало да стигнат. Ако момичетата не се появят с кучето през нито един от двата дни, в сряда ще се обади в работата, че е болен. Но не вярва, че ще се наложи.

След фабриката отива в хипермаркет „Крогер“ — и той ще „крогерува“. Взема продукти от първа необходимост — яйца, мляко, масло и корнфлейкс, — след това отива на щанда с месото и купува половин килограм говежда кайма. Деветдесет процента месо без тлъстини. Само най-качественото за последния хамбургер на Одел.

Вкъщи разтоварва в гаража всичко, което е купил от „Градински свят“, като предпазливо слага кутиите с „Пор-мор“ на най-горния рафт. Майка му рядко влиза тук, но не бива да рискува. Под работната маса има малък хладилник — купил го е от един битак за седем долара, направо без пари. Там държи безалкохолните. Мушва пакета с кайма зад кутийките кока-кола и „Маунтин Дю“ и се запътва към кухнята с другите покупки. Там заварва прекрасна гледка: майка му посипва с червен пипер салата с риба тон, която дори изглежда вкусна.