Забравените

— Чухме експлозията, разбира се — обади се Мърдок.

— Колко беше часът? — попита Бълок.

— Погледнах часовника си в момента, в който скочих от леглото — отвърна тя. — Беше някъде около един и петнайсет.

Ландри направи отметка в бележника си.

— Нещо да ви е направило впечатление? — попита Бълок.

И двамата поклатиха глави.

Бълок погледна Лампърт.

— Къде бяхте вие по това време?

— В спалнята си. Съпругата ми е извън града. В момента на експлозията четях книга. Не забелязах нищо необичайно преди нея.

Пулър се запита дали Ландри и Бълок са обърнали внимание на влажната му коса. А също така и на факта, че за разлика от гостите си е напълно облечен.

— Охраната ви?

— Нищо не са видели — въздъхна Лампърт. — Мислех, че са най-добрите в бизнеса, но май ще ги уволня всичките и ще потърся друга фирма. — замълча за момент, после се обърна към Пулър и подхвърли: — Военен следовател, така ли?

Пулър кимна.

— А преди това?

— Рейнджър.

— Значи сте наясно с проблемите на сигурността. Готов съм да ви предложа двойно по-голямо възнаграждение от това, което ви дава Чичо Сам.

Пулър нямаше представа дали този човек говори сериозно, но побърза да отвърне:

— Съжалявам, но няма как да стане.

— Има как, особено ако човек го иска.

— Може би — рече Пулър. — Имате ли представа кой може да е извършителят?

— Кариерата ми винаги е била на приливи и отливи. Със сигурност съм си създал врагове.

— Когато прецакаш нечий бизнес, обикновено се стига до съдебни дела, а не до взривяване — отбеляза Пулър.

— Кой казва, че съм прецакал някого? — хладно реагира Лампърт, зарязал дружелюбното си поведение.

— Според мен той говори как е по принцип, Питър — обади се Мърдок.

— Така ли? — отвърна Лампърт, без да отделя очи от Пулър.

— Да приемем, че говоря как е по принцип. Имате ли представа кой може да е взривил колата ви?

— Може би.

— Трябват ни имена — каза Бълок.

— Добре.

Пулър остана с впечатлението, че този човек се забавлява. Друг на негово място със сигурност би се стресирал, ако в двора му избухне бомба. Или Лампърт беше глупак, или зад поведението му се криеше нещо друго. Но той съвсем не изглеждаше глупав.

— Нещо друго? — подхвърли домакинът. — Ако няма, бих искал да поспя.

— Ние ще довършим огледа на имението ви — обади се Бълок. — А утре ще продължим.

— Това ми звучи добре — кимна Лампърт.

Бълок и Ландри се обърнаха към вратата.

Мърдок и Уинтроп също се приготвиха да се оттеглят. Единствено Пулър не мръдна от мястото си.

Синият копринен халат беше пристегнат с колан и очертаваше ясно бельото на Мърдок. Освен това бикините в онази спалня изглеждаха твърде малки, за да й станат. Пулър не беше сигурен, че е точно така, но мисълта му се стори интересна.