Милостта на Калр

Сирикс застина насред крачка, само за миг, после продължи напред. Въпросът ми очевидно я бе изненадал, но ми се стори, че долових и нещо друго в изражението ѝ. Знаеше какво я питам.

— Не съм виждала разтопени. Не мисля, че и другите са виждали, в последно време поне. Но според някои валскааиани, когато разтопявали хора, медиците умъртвявали част от тях.

— А казват ли защо?

Сирикс вдигна рамене.

— Не направо. Според тях медиците се отървават от онези, които сметнат за неподходящи по някакъв критерий, но какво точно означава това, не казват, поне в мое присъствие. Но на лекара не ходят, никога. За нищо на света. Може целите да са изпотрошени, но няма да идат при лекара, а ще разчитат приятелите им да ги шинират с пръчки и парцали.

— Снощи — казах аз като един вид обяснение — поисках справка за броя на валскааианите, транспортирани в тази система.

— Само за валскааианите? — Сирикс вдигна вежди. — Защо не за самирите?

Аха.

— Попаднала съм на нещо, нали?

— Не знам. Поискали сте справка за валскааианите, а не знам дали това ще ви свърши работа. Но навремето, още преди аз да се родя и преди Валскаай да бъде анексиран, се е случило нещо. Преди около сто и петдесет години. Не знам подробности, съмнявам се някоя друга да знае, освен пряко замесените. Но мога да ви кажа какво се говори. Говори се, че някоя, която отговаряла за работниците, транспортирани в тази система, отклонявала част от тях и ги продавала на външни роботърговци. Да — размаха ръце тя, видяла реакцията ми, — знам, че звучи абсурдно. Но преди това място да се цивилизова — не долових и намек за ирония в думите ѝ — ангарията заради дългове се срещала често и било напълно законно да продаваш длъжниците. Приемало се за нещо нормално, освен ако някоя не прояви лошия вкус да продаде ксаи. Но нямало нищо лошо, ако продаваш ичана.

— Да.—Прочела бях това-онова за историята на системата, подтикната от данните в справката, която бях получила в отговор на запитването си. Несъответствието в бройката на транспортираните тук валскааиани спрямо бройката на разтопените и назначени на работа, както и древният чаен сервиз, който бях видяла на вечеря, и историята как капитана Хетнис го била продала на граждана Фосиф бяха събудили любопитството ми. — Само дето външната търговия с роби е била прекратена скоро след анексирането и така и не се е подновила. — Отчасти, мислех си, защото е разчитала на евтини доставки от Атоек, на които анексирането е сложило край. И отчасти заради вътрешни проблеми в системите на самите роботърговци. — А и това е било преди колко... шестстотин години? Няма начин да е продължило и след това, без да се разчуе.