Скръбният лабиринт

— Благодаря. Отлична работа. Свободни сте.

Англър изчака, докато двамата полицаи излязат от кабинета му. След това кимна на Слейд и с жест го покани да седне на стол. От една от купчините документи в краищата на бюрото извади дебело тесте големи картотечни фишове, попълвани ентусиазирано през последните няколко дни от сержанта.

— Защо ли нашият приятел Олбън е ходил до Олбъни? – попита Англър.

— Нямам представа – отговори Слейд. – Обаче съм готов да се обзаложа, че между двете пътувания има връзка.

— Олбъни е малък град. Летището и автобусната гара лесно биха се побрали в чакалнята на Пристанищната управа. За Олбън би било трудно да скрие следите си там.

— Откъде знаеш толкова много за Олбъни?

— Имам роднини в Колони на северозапад от града. – Англър насочи вниманието си към фишовете. – Здраво си се потрудил. В някой друг живот би могъл да работиш като журналист в жълтата преса.

Слейд се усмихна.

Англър започна бавно да прехвърля фишовете.

— Данъчните декларации на Пендъргаст и нотариалните му актове. Не мисля, че ти е било лесно да се сдобиеш с тях.

— Пендъргаст е много потаен човек.

— Виждам, че е собственик на четири имота: два в Ню Йорк, един в Ню Орлиънс и друг тук наблизо. Онзи в Ню Орлиънс е паркинг. Странна работа.

Слейд сви рамене.

— Не бих се изненадал, ако притежава имоти и зад граница.

— Нито аз. Обаче, сър, боя се, че това няма да мога да изровя.

— Не е толкова важно. – Англър остави тези фишове на бюрото и взе друг комплект. – Досието с осъществените арести и постигнатите присъди. – Той ги запре— листва. – Впечатляващо. Наистина много впечатляващо.

— На мен ми се стори най-интересна статистиката на броя заподозрени, загинали при опита да ги арестува.

Англър потърси статистиката, прегледа я и повдигна вежди от изненада. После продължи да рови из фишовете.

— Виждам, че има еднакъв брой похвали и порицания.

— Моите приятели в бюрото казват, че е противоречив. Самотен ловец. Той е богат и независим, взима заплата от долар на година, просто за да бъде назначението му законно. През последните години висшите ешелони на ФБР са възприели подхода „долу ръцете“ заради процента на неговите успехи, разбира се, стига да не направи нещо нечувано. Изглежда има поне един невидим и силен покровител някъде във висшата йерархия на Бюрото. Може би и повече.

— Ясно – каза лейтенантът и започна отново да прехвърля фишовете.

— Служба в специалните части? Какво е правил там?

— Засекретено. Всичко, което успях да науча, е, че е спечелил няколко медала за храброст под вражески огън и е осъществил определени важни акции под прикритие.

Англър струпа фишовете на купчина, след това ги подравни и бутна настрана.

— Лумис, всичко това не те ли обърква?

Слейд задържа погледа на Англър.

— Обърква ме.