Мистериум [bg]

Той внимателно положи господаря си на земята, облягайки главата му на църковната стена.

На Корбет му трябваше известно време, за да се пребори с надигащия се напън да повърне и да избълва напрежението, което го гнетеше. Накрая се почувства по-добре.

— Освен бойното куче видя ли нещо друго? — попита той.

— Стрела от арбалет във вратата на ризницата.

Корбет му разказа какво се бе случило. Ранулф го слушаше внимателно, приклекнал до него.

— Не биваше да идваш… — каза той, когато Корбет свърши.

— Само не ме кори и не ме поучавай. Грифит отиде при Бога, а аз мисля, че загадката започва да се изяснява. Хайде — изправи се на крака Корбет. — Първо, сър Ралф.

Те отидоха в гробището, където началникът на гарнизона вече беше разположил лагера си под тисовите дървета. Хората му бяха събрали суха папрат и стъкваха огън. Сандуик стана при приближаването на Корбет.

— Сър Ралф, доволен съм, че сте тук. — Корбет стисна ръката на Сандуик и го отведе встрани, а Ранулф и Чансън ги последваха.

Корбет описа накратко какво се бе случило.

— Бойното куче е мъртво — отбеляза Ранулф. — Варта е нанесла ужасни поражения по гърлото и очите му. Собственикът му го е избавил от страданието, с един последен, милостив удар с ножа.

— И кой ли е собственикът му? — каза Корбет и замълча, гледайки как от близкото дърво излетя ято скорци.

— Бонифас може би? Той се е върнал, и се спотайва и дебне. Чувал съм за такива убийци… — Гласът на Ранулф заглъхна. Той беше разтревожен за Корбет, заради бледността му, заради напрежението, личащо в издайническото потръпване на устните и в очите му.