Доктор Смърт [bg]

— Значи престава да те мрази, когато сте разделени?

— Раздялата събужда чувство на привързаност.

— Понякога раздялата охлажда чувствата.

— Много мъдро — отбеляза той. — Стига толкова мъдрости за днес.

— Наистина мислиш, че Стейси те мрази.

— Зная го със сигурност. Не мога да направя нищо по въпроса. Полага ми се правото на първородния, тя просто трябва да се задоволи с ролята на номер две.

— А твоята роля е да бъдеш номер едно.

— Това е и бреме. — Повдигна маншета си. — По дяволите, забравил съм часовника си в общежитието! Дано никой не го задигне. Трябва да тръгвам, да се заема с важните си задачи. Колко време имаме още?

— Десет минути.

Още веднъж огледа стаята, видя детския кът и етажерката, отрупана с дъски и пионки за игра.

— Хей, хайде да поиграем на „Страната на сладкишите“. Да видим кой пръв ще стигне до върха на бонбонената планина.

— В игрите няма нищо лошо — уверих го аз. — Всеки има нужда от разтоварване.

Той се обърна и ме зяпна. Не видях сълзите в очите му, но рязкото движение, с което ги изтри, издаде, че са потекли.

— Имате готов отговор за всичко. Благодаря за шибаните ви мъдрости, докторе.

Някой позвъни. С осем минути по-рано. Ричард бе твърде нетърпелив?

Натиснах бутона за домофона до страничната врата.

— Аз съм — каза Ричард. — Извинявай за прекъсването, но тук възникна малък проблем.

С Ерик забързахме към вратата. Отвън стояха Ричард и Стейси, а зад тях двама мъже.

Детективите Корн и Деметри.

Ричард каза:

— Тези господа искат да ги придружа до участъка.

— Хей, докторе, хубава къща — подхвърли Корн.

— Познаваш ли ги? — промърмори Ричард.

— Какво става? — попитах аз.

Корн отвърна:

— Както каза господин Дос, налага се да дойде с нас в участъка.

— За какво?

— За разпит.

— Във връзка с?…

Деметри пристъпи напред.

— Не е ваша работа, докторе. Позволихме на господин Дос да ви се обади, защото присъстват децата му, а едното от тях е малолетно. Момчето е на двадесет години, нали? Могат да се приберат у дома с колата на баща си.

Двамата с Корн едновременно застанаха до Ричард. Погледът му издаде тревога.

— Татко? — промълви Стейси с ококорени от ужас очи.

Ричард не отговори. Дори не попита за какво е всичко това. Дали защото не искаше децата му да чуят отговора?

— Вие ще пътувате с нас — каза Деметри.

— Първо ще се обадя на адвоката си.