Кралят [bg]

Свечеряваше се.

От една височина Лорн наблюдаваше вражеските линии. Лицето му беше мрачно и той навъсено протегна далекогледа на граф Д’Аргор. Двамата бяха на коне, неподвижни под студения дъжд, който се лееше докъдето поглед стигне.

— Ако дъждът продължи така, утре нивите ще са се превърнали в тресавища — каза той. — Кавалерията ни ще затъне.

С вдигнато забрало на шлема, Теожен внимателно наблюдаваше с далекогледа.

Теренът пред тях се спускаше полегато към ниви, разделени с прегради и ниски каменни зидове. След тези безстопанствени ниви имаше три хълма, на които армията на Бунтовниците — в този момент невидима — щеше да се разгърне в утрото на битката. Бяха осеяни с горички и гъсталаци, а на върха на единия се издигаше скромна, но яка крепост, построена на една скална издатина: Дарлат. Един път минаваше през нивите от изток на запад, после се разделяше на два ръкава, единият от които се извиваше нагоре към малката крепост. Този път беше като един вид граница, разделяща на две бойното поле. Кралските войски трябваше да го преминат, идвайки от север, а противникът ги чакаше на юг, зад укрепленията, които продължаваше да издига.

— Пет дни! — ядосано рече Лорн. — Пет дни, откакто сме тук и чакаме, а през това време те се укрепяват. И кой знае какви подкрепления са получили вече?

Теожен свали далекогледа.

— Нито едно, според нашите съгледвачи — каза той.

— Случва се съгледвачите да сгрешат — възрази Лорн. — Или да лъжат — и той посочи склоновете на хълмовете от страната на Бунтовниците. — Тези дървета може да крият всичко. Ако вие сте получили тайни подкрепления, къде ще ги разположите преди битката?

Теожен не отговори.

Той също се опасяваше какво може да се крие зад тези дървета. В този момент беше готов да плати скъпо, само да беше зима и да трябваше да наблюдава през голи клони. Но есента едва започваше. Клоните все още бяха гъсто разлистени и съвсем зелени.