Брит-Мари беше тук [bg]

Сами пали нова цигара първо на нея, а после и на себе си.

– Така и не съобщихме, че татко се чупи. Той е някъде в чужбина, но все още е регистриран на този адрес. У нас беше старата му шофьорска книжка, така че Омар подкупи един шофьор на бензиностанцията да се престори на наш баща, да говори с полицията в града и да подпише документите. Получихме няколко хиляди от застраховката на мама. След това никой не се е интересувал от нас.

– Но не можете просто да... Господи, Сами, това не ти е „Пипи Дългото чорапче“! Кой ще се грижи за децата? – избухва Брит-Мари.

– Аз. Аз се грижа за тях – отсича Сами.

Брит-Мари вдишва. После издишва уиски и дим, кашляйки. Той отново я потупва внимателно по гърба.

– Още... колко? – кашля тя.

– Няколко месеца. Знам, че скоро ще дойдат за нас, не съм идиот. Но ми трябва само още малко време, Брит-Мари. Само малко време. Имам планове. Трябва просто да докажа, че мога да издържам семейството, схващаш ли? Иначе ще вземат Вега и Омар и ще ги пратят в някой шибан приемен дом. Не мога да им позволя да го направят. Не съм човек, който изоставя другите!

Брит-Мари се изправя, изтупва както себе си, така и парапета и всичко останало наоколо.

– Не мога да изчистя тия петна от парапета – казва Сами фрустрирано и се изправя, за да посочи петната.

– Пробвал ли си с бикарбонат? – пита Брит-Мари.

Той поклаща глава. Стисва силно очи. Брит-Мари наблюдава отражението си в прозореца. Димът цапа стъклото.

– Може би ще те оставят да се грижиш за децата. Ако е така, както казваш, може би...

– Погледни ме, Брит-Мари. Имам криминално досие, нямам работа и дружа с хора като Психо. Ти би ли ме оставила да се грижа за две деца? – пита той.

Тя го поглежда умолително.

– Можем да им покажем кутията ти за прибори! Можем да им обясним, че имаш потенциала да станеш джентълмен!

– Благодаря – казва той и слага ръка на рамото ѝ.

Тя се обляга на него.

– И Свен знае за всичко това?

Сами я погалва спокойно по косата.

– Той прие международното обаждане от полицаите, които открили камиона. Дойде и ни каза. Плака не по-малко от нас. Чувството е като да имаш родител в армията, сещаш се, когато майка ти кара камион. Ако на вратата се появи човек в униформа, разбираш какво е станало.

– Значи... Свен...

– Той знае всичко.

Брит-Мари стисва очи и заравя лице в ризата му. Това е странна постъпка. Възрастна жена на балкона на млад мъж посред нощ. Какво, за Бога, биха си помислили хората?

– Бях останала с впечатлението, че човек става полицай, защото вярва в законите и в реда – прошепва тя.

– Мисля, че Свен е станал полицай, защото вярва в справедливостта – отговаря Сами.

Брит-Мари се изправя. Избърсва лице.

– Ще ни трябва още уиски. И ако няма да те затрудни твърде много, бих искала да те помоля за препарат за почистване на прозорци.

След продължителен размисъл, тя добавя:

– Предвид сегашните обстоятелства, бих могла да се задоволя с каквато и да е марка.