Мъртва като теб [bg]

Праудфуд сви рамене, което не показваше дали е съгласен.

— Младата жена е била в безсъзнание, така че не можем да знаем какво точно ѝ е направил.

— Вагиналните проби показват, че проникването е станало с кондом. Няма никакви признаци на вагинално или анално проникване с част от обувка.

— Може да се е наложило да избяга — отвърна Праудфут.

Грейс вдигна още един пръст и продължи:

— Вероятно. Четвърто, Манди Торп е пълна — направо дебела, честно казано. Всички предишни жертви са слаби.

Психологът поклати глава.

— Фигурата ѝ не е значим фактор. Той е бил на лов. Важно е времето. Преди Мъжа с обувките действаше през две седмици. Този първо направи интервал от седмица, после го свали до два дни. И двамата не знаем какво е правил през изминалите дванайсет години — може би сега е избухнал, ако е потискал желанието толкова време, или пък е натрупал увереност от факта, че все му се разминава. В едно съм сигурен — колкото по-уверен се чувства в престъпленията, толкова по-непобедим ще се чувства — и ще иска все повече.

— Днес по обяд имам пресконференция, доктор Праудфут. Много е важно какво ще кажа на нея. Искам информацията ни да е съвсем точна, така че да ни помогне да хванем нашия човек и да дадем на хората някакво усещане за сигурност. Ако съдя по вашата репутация, вие също бихте искали да изнесем най-точната информация — не бихте искали да кажем нещо погрешно, нали? Праудфуд поклати глава.

— Аз рядко греша, детектив-суперинтендант. Няма да сбъркате, ако ме послушате.

— Радвам се да чуя това — отвърна Грейс хладно.

— Вие сте стар професионалист, като мен — продължи Праудфут. — Оказва ви се всякакъв политически и икономически натиск — знам това, с всеки полицейски началник става така. И тук изниква въпросът — кое е по-лошото за обществото и потреблението? Да си мислят, че в града върлува един престъпник или че са двама? — Психологът се вгледа твърдо в Грейс и вдигна вежди. — Знам кое бих избрал, ако искам да защитя репутацията на града си.

— Не мисля да се ръководя от политиците при взимането на решение — отвърна Грейс.

— Рой, мога ли да ви наричам така?

Грейс кимна.

— Сега нямате работа с някой обикновен тъпак. Този тип е умен. Преследва жертвите си. Нещо в главата му го кара да прави едно и също всеки път, но той не е глупав и знае, че трябва да промени методите си. Сигурно доста ще се посмее, ако можеше да чуе разговора ни. Той не се наслаждава само на властта си над жените, той се наслаждава и на надмощието си над полицията. Всичко това е част от извратената му игра.

Грейс се замисли, бяха го учили да се вслушва в мнението на експертите, но да не се влияе от тях, винаги да си съставя собствено мнение.

— Разбирам какво имате предвид — каза той.

— Надявам се, че разбирате, Рой. Само погледнете биографията ми, ако имате някакви съмнения. Бих бил пределно ясен относно този извършител. Това е човек, който се нуждае от зона на комфорт, от някаква рутина. Придържа се към стария модел. Това е неговата зона на комфорт. Ще продължи да отвлича жертвите си от същите или подобни места. Ще има изнасилване на паркинг в центъра на града преди края на седмицата и обувките отново ще липсват. Можете да предадете това на пресата от мое име.