Изгубените години

Стоя до леглото й, когато я откараха в болницата, за да почистят и зашият болезнената рана на главата й; беше неотлъчно до нея и през последвалите седмици.

— Никога повече няма да се отделя от теб – бе я уверил той.

Осъдиха Уоли Грубер на пет години затвор. Питър Джоунс, новият главен прокурор, предварително се допита до Марая. Лойд и Лиза Скот дали прокуратурата да прояви снизхождение. Те се съгласиха с това намаляване на присъдата, която иначе щеше да е три пъти по-голяма.

— Не го направи от добро сърце, но все пак спаси мама да не прекара остатъка от живота си в психиатрична клиника – обясни решението си Марая.

Със съдебно споразумение, пак с участието на Марая, осъдиха Лилиан само да положи обществено полезен труд за опита й да продаде крадена собственост. Съдията се съгласи, че след преживения ужас няма нужда от по-голямо наказание.

По ирония на съдбата се оказа, че когато Грег е пуснал слуха за желанието на Чарлс да намери купувач за пергамента, той не е бил далеч от истината. Джонатан наистина му го бе показал и нещо повече – съобщил му бе, че е у Лилиан на съхранение. След смъртта на Джонатан Чарлс й бе звъннал с предложение да намери купувач на черния пазар, а двамата щели да си разделят печалбата.

Марая и Ричард напуснаха къщата и се отправиха към паркираната на алеята кола.

— Ще бъде приятна вечер с майка ти и баща ти – каза тя. – Вече ги чувствам като свое семейство.

— Такива са, Марая – усмихна й се Ричард. – И не забравяй, колкото и да се гордееха с мен, когато постъпих в семинарията, знам, че нямат търпение да ги дарим с внуци. Така и ще направим.