Младите лъвове [bg]

Не, в това нямаше нищо нередно. Християн се заглеждаше безсмислено в тъмните фасади на къщите и в лицата на забързаните около него хора. Да, единственото нещо, което можеше да стори, бе да я причака пред дома й и да попита какво значи всичко това.

В седем часа вечерта Християн застана зад едно дърво на улицата, тъкмо срещу входа на жилищната сграда. Беше влажно и ръмеше дъжд. След половин час той беше вече целият измокрен, но това не го разколеба. В десет и половина край него мина за трети път един полицай и го погледна изпитателно.

— Чакам момичето си — Християн се усмихна пресилено, — което се мъчи да се отърве от един майор-парашутист.

— Ах, тая война! Какви ли не трудности създава тая война — ухили се полицаят и отмина, клатейки съчувствено глава.

В два часа сутринта пред къщата спря една от добре познатите на Християн служебни коли, от която слязоха Гретхен и някакъв офицер. Двамата поприказваха малко на тротоара. После влязоха в къщата и колата замина.

Християн се вгледа през тънката мрежа на дъжда в тъмната част на сградата, като се питаше кой е прозорецът на Гретхен, но не можа нищо да различи в мрака.

В осем часа сутринта колата отново пристигна; след малко офицерът излезе, качи се в машината и замина. „Подполковник“ — машинално отбеляза Християн. Дъждът продължаваше да вали.

Той се отправи към къщата и стигна почти до тротоара, когато се разколеба. „Не, това ще провали всичко — реши той. — Тя ще се разсърди, ще ме изгони и край“.

Върна се отново на поста си зад дървото. Очите му се затваряха за сън, униформата му беше мокра, но той не сваляше очи от прозореца на Гретхен, който вече се виждаше ясно в сивата утринна светлина.

Гретхен излезе в единадесет часа. Беше обута в ниски гумени ботушки и носеше лека мушама с колан и капишон, подобна на войнишка маскировъчна пелерина. Изглеждаше свежа — впрочем както винаги сутринта, — а мушамата й придаваше младежки, почти ученически вид. Тя тръгна с бързи крачки надолу по улицата.

Християн я настигна при ъгъла.

— Гретхен — продума той, докосвайки я по лакътя.

Фрау Харденбург се обърна нервно.

— Махай се оттука — рече тя тихо и се озърна страхливо.

— Но какво се е случило? — умолително попита той. — Какво съм ти сторил?