Обсебена от теб
- Автор: Дэй Сильвия
- Серия: КРОСФАЙЪР #4
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-201-0
- Переводчик: Милена Радева
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «Обсебена от теб». Краткое содержание книги:
Клетвите, които си разменихме, трябваше да ни обвържат по-силно от плът и кръв. Вместо това отвориха стари рани, извадиха на показ болката и несигурността и примамиха от сенките озлобени врагове. Усещах как той се изплъзва от мен. Най-големите ми страхове се превръщаха в реалност. Любовта ми бе поставена на изпитание, което не бях сигурна, че съм достатъчно силна да понеса.
В най-светлия момент от живота ни тъмнината от миналото настъпваше и заплашваше всичко, за което се борехме така усилено.
Бяхме изправени пред ужасен избор: познатата сигурност на живота, който имахме преди да се открием, или битката за едно бъдеще, което бе започнало
да изглежда невъзможно и безнадеждно като сън…
– Ева...
Усещах обтегнатото му тяло, напрежението от тревога и притеснение, затова обясних:
– Просто искам да затворя очи за момент и да те усещам. Да те вдишвам. Да те чувам. Имам нужда просто да те попия за минута и после ще бъда добре.
Ръцете му ме погалиха надолу и нагоре по гърба, брадичката му се опря върху главата ми.
– Ще заминем някъде. Скоро. Поне за една седмица, въпреки че бих предпочел да са две. Мислех си, че можем да се върнем в "Кросуиндс". Да прекарваме времето си голи и мързеливи...
– Ти никога не си мързелив. Особено когато си гол.
– Особено когато ти си гола – поправи ме той, гризвайки ме леко. – Но никога не съм те имал такава за цяла седмица. Ти би ме изтощила.
– Съмнявам се, че е възможно, дяволе. Но съм навита да направя всичко възможно.
– Това няма да е истинският ни меден месец. Искам той да е цял месец.
– Месец! – Отдръпнах се и го погледнах, настроението ми се повиши. – Цялата икономика на Ню Йорк може да рухне, ако изчезнеш от играта за толкова дълго.
Той хвана лицето ми в шепа и погали с палеца си над веждата ми.
– Мисля, че висококвалифицираният ми екип ще се справи за няколко седмици без мен.
Хванах китката му и изразих малко от тревогата си:
– Аз не бих се справила. Нуждая се от теб прекалено много.
– Ева. – Той сведе глава и притисна устни до моите, разтваряйки ги нежно е език.
Хванах с ръка тила му и го задържах неподвижно, докато задълбочих целувката. Изгубих се в нея. Той ме придърпа по-близо и ме повдигна на пръсти.
Главата му се наклони, увеличавайки сливането ни, докато всеки дъх беше споделен, всеки стон и въздишка.
Задъхах се, когато спряхме, за да си поемем въздух.
– Кога ще си дойдеш вкъщи?
– Когато искаш да бъда там.
– Искам те, когато денят ти приключи. Днес изгуби достатъчно много време заради мен. – Погладих перфектно нагласената му вратовръзка. – Ти не просто ме шпионираше този следобед. Знаел си, че обядът ми с Брет ще свърши зле.
– Беше вероятно.
– Да ме шпионираш? Или да свърши зле?
Той ме стрелна с поглед.
– Нали няма да ми се караш за това, че исках да бъда до теб? Ти би направила същото за мен, ако ситуацията беше обърната.
– Откъде знаеше какво иска той? – Дали съществуването на видеото тормозеше и него? Това, което съм направила, и каква съм била преди.
– Знаех, че Кристофър го притиска, както и че притиска останалите от групата.
– Защо? За да те ядоса?
– Отчасти. Ти не си просто някоя случайна секси блондинка. Ти си Ева Трамел и си важна.
– Може би трябва да си боядисам косата. Да се отърва от "Златна". Какво ще кажеш за червено? – Не можех да стана брюнетка, не и при изпълненото с тъмнокоси жени минало на Гидиън. Би ме убивало да се гледам в огледалото всеки ден.
Лицето му се отчужди, затвори се като стоманен капан, въпреки че с нищо друго не показа каквото и да е напрежение. Усетих изтръпване отзад на шията си – бодващо предупреждение, че нещо се е променило.
– Не ти ли харесва идеята? – подкачих го, внезапно спомнила си за една червенокоса жена от миналото му, доктор Ан Лукас.
– Харесваш ми такава, каквато си. Въпреки това, ако искаш промяна, няма да възразя. Това е твоето тяло, твоето право. Но не го прави само заради тях.
– Ще продължиш ли да ме искаш?
Напрежението около устните му се смекчи, твърдостта на лицето му избледня почти толкова бързо, колкото се беше появила.
– А ти би ли продължила да ме искаш, ако имах червена коса?
– Ммм. – Почуках е пръст по брадичката си, преструвайки се, че си представям промяната. – Може би трябва да останем е това, което имаме.
Гидиън ме целуна по челото.
– Такава беше сделката.
– Сделката беше и че тази вечер ще ме оставиш да те изчукам.
– Назови време и място.
– Осем часа? Твоят апартамент в горен Уест Сайд?
– Харман апартамент. – Той ме целуна нежно. – Ще бъда там.
13.
– Между другото, поздравления за годежа ти.
Погледът ми се извърна от лицето на проектовия мениджър на монитора към снимката на Ева, изпращаща въздушна целувка.
– Благодаря ти.
Бих предпочел много повече да гледам съпругата си. За миг си представих Ева такава, каквато беше предната нощ – онези плътни устни, обвити около члена ми. Бях ѝ дал картбланш с тялото си и всичко, което тя искаше да прави, беше да ме смуче, докато свърша. Отново и отново. И отново. Исусе. Мислех за нощта, която бяхме прекарали заедно, през целия ден.
– Ще те държа в течение за влиянието на бурята – каза той, привличайки отново вниманието ми към работата. – Признателен съм ти, че се обаждаш лично да провериш как сме. Атмосферните условия може да ни позабавят около седмица-две, но ще отворим навреме.