Четвъртото измерение [Factoring Humanity - bg]

— Смяташ ли, че е възможно неща, които изглеждат самостоятелни в три измерения, да са част от същия по-голям предмет в четири измерения?

— О, разбира се — каза Кайл. — Непрекъснато го повтарям на моите студенти. Трябва просто да направиш екстраполация на основата на това как изглежда двуизмерният образ на триизмерен обект. Двуизмерният свят би представлявал една равнина, като лист хартия. Ако една поничка преминава вертикално през една хоризонтална равнина, обитателят на двуизмерния свят би видял два отделни кръга — или линиите, които ги очертават — вместо поничката.

— Точно така — каза Хедър. — Точно така. Сега, представи си следното. Какво би станало, ако човечеството — това събирателно съществително, което толкова често използваме — наистина на едно по-високо ниво е съществително в единствено число? Какво би станало, ако това, което в трите измерения възприемаме като седем билиона отделни човешки същества, всъщност са само продължения на едно гигантско същество?

— Това е малко по-трудно да си го представя в сравнение с поничката, но…

— Тогава не мисли за него като за поничка. Представи си го като… не зная, представи си един морски таралеж: топка с безброй бодли, стърчащи от нея. И си представи нашата повърхнина на отпечатване не като плосък лист хартия, а като парче найлон — става въпрос за материала, от който са направени чорапите. Ако найлонът се увие около морския таралеж, ще виждаш всички тези игли да стърчат от него и ще мислиш, че всяка една е нещо отделно; не е задължително да осъзнаеш, че всичките са свързани, че всички са само продължения на нещо по-голямо.

— Е, това е интересно схващане — каза Кайл. — Но то не прави впечатление на нещо, което може да се подложи на изпробване.

— А ако вече е изпробвано? — попита Хедър и замълча, мислейки как да продължи. — Разбира се, почти всички съобщения за психически преживявания са празни приказки. Почти всички от тях могат да бъдат обяснени. Но от време на време има някои случаи, които не могат лесно да се обяснят. Те не се поддават на научно обяснение, защото не са повтаряеми — ако едно нещо се случва само веднъж, как би могло да се проучи тогава? Но ако, макар и при редки, специални условия, нормално разделените игли върху нашия морски таралеж, се сгънат и се допрат една с друга, дори за съвсем кратко? Това би могло да обясни телепатията и…

Кайл се намръщи.

— О, хайде, Хедър. Ти не вярваш в четенето на мисли повече от мен.

— Не вярвам, че хората могат да го правят волево, не. Но за това се съобщава като явление, което се случва понякога, още от зората на времето; навярно има някакво потвърждение. Самият Юнг през последните си години твърдеше, че несъзнателното функционира независимо от законите за причината и следствието и на нормалната физика, като прави възможни такива неща като ясновидството.

— Той е бил един объркан стар човек в това отношение.