Скитникът между звездите
- Автор: Лондон Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Скитникът между звездите». Краткое содержание книги:
Веднага след публикуването на романа критиката обвинява автора, че вярвал в мистичната теория за «пренасянето на душата», че едва ли не е написал съчинение за спиритизма. Най-добре от нападките се защитава самият Джек Лондон, който в писмо до свой приятел пише: «Обърнете внимание също на шегата, която аз изиграх на философията, показвайки превъзходството на силата на ума над материята и по този начин направих роман, приемлив за привържениците на „християнската наука“, на „новото мислене“ и за милионоте хора в Съединените щати, които днес се интересуват от подобни теории. Разбира се това придава на книгата своеобразен вкус… Ключът към цялата книга е: духът тържествува!»“
Веждите на Пилат се свиха при тези думи и стана ясно, че към бремето върху нервите му се добавяше и изнервеното състояние на жена му.
— Ако искаш да го видиш, обиколи вертепите на града — изсмя се злобно Мириам — Ще го намериш да се налива с вино в обществото на безименни жени. Никога още такъв чудноват пророк не е идвал в Ерусалим.
— Че какво лошо има в това? — поисках да зная аз, подтикнат против волята си да взема страната на рибаря — Не съм ли се наливал и аз достатъчно често с вино и прекарвал удивителни нощи във всичките провинции? Мъжът си е мъж и постъпките му са мъжки постъпки, в противен случай аз съм умопобъркан, което отричам пред вас.
Мириам поклати глава и заговори:
— Той не е побъркан. Нещо по-лошо, той е опасен. Всякакъв евионизъм е опасен. Той може да унищожи всичко, което е установено. Той е революционер. Той може да унищожи и малкото, което ни е останало от юдейската държава и храма.
Сега пък Пилат поклати глава.
— Той не е политик. На мен са ми докладвали за него. Той е мечтател. Не е бунтар. Той дори поддържа данъка на Рим.
— Все пак ти не разбираш — настоя Мириам — Важното не е какви са плановете му; важен е резултатът, ако тези планове бъдат постигнати, и това го прави революционер. Съмнявам се дали той предвижда резултата. Въпреки това този човек е напаст и като всяка напаст, трябва да бъде затрит.
— Ако съдя по всичко, което съм чул, той е благ, прост човечец, който не храни никакво зло — забелязах аз.
И тогава разказах за изцеляването на десетината прокажени, на което бях свидетел в Самария на път през Ерихон.
Жената на Пилат седеше като замяна от разказаното. До слуха ни долетяха далечни викове и крясъци на някаква улична тълпа и ние разбрахме, че войниците разчистват улиците.
— И ти вярваш в чудото, Лодброг? — поиска да знае Пилат — Ти вярваш, че за едно мигновение гнойните рани на прокажените са изчезнали?
— Аз ги видях изцелени — отговорих — Тръгнах подир тях, за да се уверя. По тях нямаше проказа.
— Но видя ли ги с язвите?… Преди да бъдат изцелени? — настояваше Пилат.
Аз поклатих глава и признах:
— Само ми казаха така. Когато ги видях после, всички имаха вид на хора, които са били прокажени. Бяха замаяни. Имаше един, който седеше на слънце и все разглеждаше тялото си и се взираше и взираше в гладката плът, сякаш не можеше да повярва на очите си. Не ми отговори, нито погледна нещо друго освен плътта си, когато го запитах. Беше изумен. Седеше там на слънце и се разглеждаше, разглеждаше.
Пилат се усмихна с презрение и аз забелязах, че спокойната усмивка на лицето на Мириам беше също презрителна. А жената на Пилат седеше ни жива, ни мъртва, едва дишаше с широко отворени, невиждащи очи.
Заговори Амбивий:
— Кайафа твърди… едва вчера ми го каза, че рибарят обещавал да доведе бога долу на земята и да уреди тук ново царство, управлявано от бога…
— Което ще значи край на римското господство — намесих се аз.
— Именно с това Кайафа и Ана смятат да въвлекат Рим — обясни Мириам — Това не е вярно. Това е лъжа, която са скърпили.
Пилат кимна и попита:
— Няма ли някъде във вашите древни книги пророчество, което свещениците да вмъкват в намеренията на този рибар?
Тя потвърди това и цитира пророчеството. Аз разказвам този случай, за да покажа колко дълбоко беше проучил Пилат този народ, в който с такива усилия се мъчеше да поддържа реда.
— Това, което аз съм чула — продължи Мириам — е, че този Исус проповядва края на света и началото на божието царство не тук, а на небето.
— Това ми е било докладвано — рече Пилат — То е вярно. Този Исус поддържа справедливостта на римския данък. Той поддържа, че Рим ще управлява, докато с края на света настъпи края на всяко правителство. Сега ми е по-ясна играта, която Ана крои срещу мен.
— Някой от последователите му — намеси се Амбивий — твърдят дори, че той е самият бог.
— Нямам сведения да е казал това — отговори Пилат.
— защо не? — обади се жена му — Защо не? Богове са слизали на земята и преди.
— Вижте какво — заговори Пилат — Чух от достоверен източник, че след като тоя Исус извършил чудо, като нахранил множество хора с няколко хляба и риби, глупавите галилеяни искали да го направят цар. Искали да го направят цар против волята му. За да се отърве от тях, той избягал в планините. В това няма нищо умопобъркано. Той е бил твърде умен, за да приеме участта, на която искали насила да го осъдят.
— Въпреки всичко тъкмо такава е примката, в която Ана иска да въвлече теб — пак се намеси Мириам — Те твърдят, че той искал да стане цар на юдеите, което е нарушение на римското право, поради което с него трябва да се разправи Рим.