Баракуда
- Автор: Хол Адам
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Баракуда». Краткое содержание книги:
Шефовете му решават да го изтеглят, но Куилър вече е хванал дявола за опашката и много му се иска да я подръпне. Трябва само да си предплати ковчега и да се опита да разбере кой забърква мафията в шпионски игри, и дали единствено наркотиците са на дъното…
Доколкото можех да се ориентирам, движехме се с около деветдесет километра в час и Тредър използваше светофарите възможно най-добре, като намаляваше скоростта, но все пак караше достатъчно бързо, за да стигне до следващото кръстовище и да прелети на зелено, без да губи много скорост. Бихме могли…
Туп-туп и куршумът отскочи от колонката между вратите, погребвайки остатъка от инерцията си в козирката против слънце над дясната предна седалка. Аз отново се размърдах и пропълзях надясно по седалката. Малки пухчета се търкаляха наоколо като кълба дим, откъснати от дунапренената възглавница под кожата.
— Добре ли си? — попита Тредър.
— Да.
Внезапно отзад се разнесе силен шум и видях как светлини от фарове облизват фасадите на сградите по отсрещната страна на улицата, но потокът светлина по тавана не се промени, така че това трябва да е била хондата на Худ — случило се е нещо неприятно.
— Той изгуби — каза Тредър.
— Худ ли?
— Да.
Звук от мачкане на ламарини, преобръщане, фаровете проблеснаха по витрините и после угаснаха.
— Ферис?
— Не, сър, той е на другия телефон. Говорите с Тенч.
— Кажете му, че изгубихме Худ. Катастрофира.
— Разбрано.
Туп-туп. Вратата на шкафа за напитки се сцепи и вътре се разби стъкло. Легнах на пода и попитах Тредър:
— Можа ли да видиш какво го принуди да се блъсне?
— Възможно е да е била маздата зад него, странично избутване или нещо такова.
Тредър не виждаше чак толкова, защото беше свит надолу зад облегалката и можеше да използва само външните огледала, а от този ъгъл те не биха могли да му показват повече от горната половина на корветата на Проктър, но беше логично да се заключи, че мафиотът в маздата е изхвърлил хондата от състезанието, понеже представлява заплаха за Проктър.
Вече подминавахме парка от дясната ни страна и пресичахме Шестнадесета улица, когато жълтата светлина се смени с червена, но корветата и маздата преминаха, без да спират, и според мен ни оставаше още минута, най-много две, ако Ферис не успее да вкара в действие прехващачите си. Представлявахме седяща мишена и всичко беше въпрос само на време.
— Слушаш ли ме? — беше Ферис.
Отговорих утвърдително.
— Планът ми се променя. — Звучеше тихо и безпристрастно. — Получих нареждане да отзова хората си.
— Да отзовеш…
— Няма да правят прихващане. От теб се иска да се справиш със ситуацията с всякакви средства. Поддържай връзка.
Finis.12
Отговорих му, че съм го разбрал. В интерес на истината не беше нужно много разбиране: Ферис се обаждаше от базата си, а сигурно и Кроудър е там и или току-що е разбрал, че Ферис е наредил да се организират подвижни подкрепления в района, или сам е издал нареждането и после е променил решението си. Бюрото дава голяма свобода на действие на изпълнителите и техните оперативни ръководители, но има някои твърде стриктни ограничения, едно от които е, че нямаме право да влизаме в битки по време на движение из улиците и да излагаме на опасност населението, а… сирени… а точно това щяхме да сторим, ако бъдат изпратени прихващачите.
Изстрел и след него втори гърмеж, който прозвуча точно под нас, лимузината се олюля, а Тредър каза: „Улучи гума“, започнахме да криволичим, но после пак тръгнахме направо. Сега беше много шумно, защото гумата превърташе около джантата и започна да се нагрява. Сирените заглъхваха някъде зад нас, предполагам към хондата — някой я е видял, че се търкаля, и се е обадил по телефона.
— Тредър, няма да получим помощ — казах аз. — Променили са решението си.
— Ясно. — Опитваше се да изглежда спокоен. Сега и той знаеше реалното положение.
В колата влизаше миризма на запалена гума. Мразя тази миризма — действа на стомаха. Изстрел, и задното стъкло побеля като заскрежено, когато куршумът премина през него и проби дупка в тавана. Мисля, че не стреляше напосоки, просто лимузината залиташе доста и беше трудна мишена при скоростта от деветдесет километра в час и несигурното управление. Отново се чу сирена, този път пред нас — патрулна кола, уловила повикването за хондата от диспечера и потегляща обратно в южна посока. Светлините й започнаха да оцветяват полираните повърхности в лимузината и сирената се усилваше. Не вярвах да подмине без внимание лимузина, движеща се с такава скорост със спукана гума, затова пак се обърнах към Тредър:
— Слушай, искам да ме изсипеш някъде. Търси алея между постройките, врата на двор или паркинг… — Светлините станаха ярки, полицейската кола ни забеляза и започна да прави обратен завой с виеща сирена. — … някое място с достатъчно прикритие, за да мога да бягам, разбираш ли?
12
Край. — Б.пр.