Страст и омраза
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Страст и омраза». Краткое содержание книги:
След години Ник Дръмънд отново влиза в живота й като офицер от ненавистната северняшка армия. Югът е потънал в кръв и разруха, а сърцето на красавицата крещи за отмъщение. И въпреки това тя е поразена от неочакваната нежност и благородство на мъжа, който преди години й е причинил такова зло. Не може да устои на непреодолимото желание, което я тласка в мощните прегръдки на ненавистния враг и я кара да изпитва едновременно гореща страст и омраза.
Източник: http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=14960
Еме се приближи към малкия огън в огнището, за да стопли ръцете си. Савана дремеше в люлеещия се стол, спасен след опожаряването на къщата. Разбута жаравата, съзнавайки, че дървата са намалели и скоро трябва да излезе да събере още. За щастие, имаше достатъчно дърва от полуразрушените колиби на робите и от голямата къща, така че нямаше да умрат от студ. Но с храната нещата стояха другояче. Патроните бяха на привършване и това правеше положението съвсем безнадеждно. В последните месеци живееха само благодарение на дивеча, който успяваха да застрелят или да уловят с примки.
— Мамо?
Гласът на Бранд беше дрезгав от кашлицата, очите му блестяха от треската.
— Тук съм, скъпи.
— Студено ми е.
— Ще легна до тебе да те топля. — Тя се настани до него и го прегърна здраво. — Така по-добре ли е?
— Много по-добре.
— Гладен ли си? Има още малко заешко от вчера. Може би и малко царевица.
Бранд поклати глава.
— Ти го изяж. Знам, че двете със Савана не ядете, за да има за мене.
Колко е чувствителен, помисли Еме и го прегърна още по-силно. Наистина бе изключително дете. Ник Дръмънд може и да е негодник, но синът му беше всичко, което една майка можеше да си пожелае.
Ник Дръмънд.
Заедно с името в паметта й нахлуха спомени. Надяваше се Ник да е щастлив с Реджина Блекуел, защото тя знаеше, че такава красива и решителна жена като Реджина много лесно ще убеди Ник, че бракът с нея е точно това, което му е необходимо. А тя, Еме, без малко щеше да стане жертва на лъжите на Ник. Не че съжаляваше, че го спаси от бойното поле. Той беше бащата на сина й, в края на краищата. Но тя се опита да се убеди, че само поради тази причина е рискувала живота си, за да го спаси.
Докато Еме лежеше до Бранд, слушайки хриптящото му дишане и мислейки за мъжа, който го беше създал, Савана се размърда на стола си и с мъка успя да се изправи. Студът и влагата пронизваха болните й стави, лекарството отдавна беше свършило. Стомахът й се бунтуваше, но тя не му обърна внимание. Вече беше свикнала с празнотата в него. Еме я чу. Вече не можеше да крие факта, че тримата бавно умираха от глад.
— Страхувам се, че не е останала много храна — каза тихо тя, стараейки се да не събуди Бранд.
Детето най-накрая се беше унесло в неспокоен сън.
— Не съм гладна, миличка — излъга Савана. — Мисля, че ще има достатъчно за Бранд, когато се събуди.
Еме се измъкна полека от леглото и двете със Савана започнаха да ровят в кошницата с припаси.
— Скоро трябва да предприемем нещо, Савана. Не можем да продължаваме така. И ти, и Бранд имате нужда от лекарства, а ако не намерим скоро храна, тримата ще умрем от глад. Сега сме по-зле, отколкото преди Ник…
Тя млъкна изведнъж. Защо трябваше Ник постоянно да е в мислите й? Защо не можеше да приеме факта, че Ник Дръмънд е излязъл завинаги от живота им?
— Има още малко патрони. Ще ида на лов, като спре да вали. Може да имам късмет и да донеса някой тлъст заек. За Бранд ще бъде хубаво да хапне силен бульон.
— Заекът няма да стигне за много време, знаеш го — каза сърдито Еме. — Знаеше, че няма право да й се кара, но не можа да се въздържи. Не беше честно тя и семейството й да гладуват, докато други на север се наслаждават на обилна храна пред топло огнище. Техните войници бяха опустошили имението й и вече нищо нямаше да бъде като преди.
Ник беше янки.
Тя го мразеше, мразеше и онези като него заради неправдата, която бяха причинили на южняците.
Савана не отговори нищо на гневните й забележки. Знаеше, че Еме е права, че е въпрос на време да умрат от глад. Тъжното беше, че не виждаше изход.
— Знам, дете, знам.
— Няма да стоя така и да гледам как близките ми умират! — изсъска Еме така ядосано и решително, че Савана се ококори.
Тя много добре познаваше темпераментната природа на Еме и само безпомощно я беше наблюдавала при моментните й изблици. Не можа да я спре първия път, когато се хвърли с главата надолу в опасната професия на комарджийка, страхуваше се, че и сега няма да може да повлияе на решението й.
— Отивам в Атланта.
— За какво? Там има само изгорели къщи и янки.
— Ще намеря работа.
— Работа? Каква работа? В Атланта не е останала жива душа, само янки и няколко… — Тя спря, погледна към Бранд изшептя в ухото на Еме: — Нали знаеш, там, дето жените правят удоволствие на мъжете. И сигурна съм, че старата ни кранта няма да стигне до града.