Амазония
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Амазония». Краткое содержание книги:
Четири години по-късно неговият шеф получава съобщение от бразилска морга, потвърждаващо смъртта.
В свръхсекретна папка има фотография на агента, направена преди убийството. На снимката той е размахал единствената ръка,
която му е останала, след като снайперски куршум е отнесъл другата.
В друга свръхсекретна папка се съхранява фотографията, направена в моргата.
На нея се вижда тялото на агента с две ръце.
Какво се е случило там?
Специално подбран екип от учени и военни се отправя на експедиция, за да разбере истината.
На всяка цена!
Отиде до радиостанцията и вдигна слушалката. След броени секунди изруга и я върна на мястото й.
— Какво има? — запита Мани.
— Закъсняхме с пет минути за спътниковия сеанс.
— Това какво означава? — попита Ана.
Йоргенсен махна с ръка, първо, по посока на радиостанцията, после, по посока към небето.
— Означава, че военните спътникови ретранслатори са извън обсега ни.
— Докога?
— До четири сутринта.
— А не можем ли да се свържем с другия екип? — попита Мани. — С помощта на личните ви радиостанции?
— Вече се опитах, но нищо не се получи. Обхватът им е десет километра. Екипът на капитан Уоксмън е извън обсега ни.
— Какво излиза, че сме изолирани ли? — попита Ана.
— Само до сутринта — отвърна Йоргенсен.
— Какво ще правим? — нервничеше Дзейн, втренчил поглед в гората. — Не можем да висим тук още два дни и да чакаме шибания хеликоптер.
— Съгласен съм с него. — Коуве се намръщи. — Индианците от селото открили същия знак върху жилището си именно през нощта, когато са били нападнати от жабообразните пирани.
— Какво намеквате? — попита го редник Карера.
— Все още не знам какво да кажа. — Професорът погледна нагоре. Гората още миришеше на пушека. — Едно обаче е ясно: вече сме белязани.
17:33 ч.
Франк никога не се бе радвал толкова на залеза. Значи не след дълго щяха да спрат. След продължителния поход и многото часове безсъние го боляха всички мускули. Продължи да поддържа темпото на рейнджъра, който вървеше пред него. Натан го следваше.
— Внимавай! — разнесе се глас пред тях. Останалите ускориха ход. След малко Франк видя какво бе предизвикало това предупреждение. На около четиристотин метра пред тях в джунглата се разкри езеро. На светлината на залязващото слънце повърхността му изглеждаше сребърна. Езерото препречваше пътя им, тъй като се простираше на километри наляво и надясно.
— Това е игапо — каза Натан. — Горско тресавище.
— На картата ми не е отбелязано — констатира Уоксмън.
— В басейна на Амазонка е пълно с такива тресавища — обясни Натан. — Появяват се и изчезват в зависимост от сезона. Сега обаче сме все още в края на сухия сезон. Значи отдавна е тук. Вижте как там джунглата се разрежда. Очевидно това тресавище съществува от години.
Франк забеляза, че гъстата джунгла наистина свършваше тук. Нататък се виждаха само отделни големи дървета, стърчащи от водата, както и хиляди островчета и хълмчета. Над самото тресавище се простираше синьо небе. След дългото пребиваване в зеленикавия полумрак светлината им се стори много ярка.
Групата започна внимателно да се спуска по дългия полегат скат, водещ към тресавището. Въздухът около тях сякаш стана по-плътен. Наоколо им се появиха пищни орхидеи и бодливи бромелиади. Жабите пееха хорово, а многото птици сякаш се опитваха да ги заглушат с песните си. Дългокраки чапли и сиви рибари газеха с дългите си крака из тресавището и ловяха риба. Ято патици бързо излетя, подплашено от хората.
Когато стигнаха на петнайсетина метра от водата, капитан Уоксмън им каза да спрат.
— Ще огледаме брега, за да видим дали не е оставил някакъв белег, но преди това трябва да се уверим, че водата е безопасна. Не искам повече изненади.
Натан направи крачка напред.
— Не би трябвало да има проблеми с водата. Според Мани тези хищници са били пирани само в известен смисъл. Тези риби не обичат застояла вода като тази. Предпочитат бурните потоци.
— Сигурно е така — отвърна Уоксмън. — Доколкото си спомням обаче, пираните уж нямаха и навика да преследват плячката си по суша.
Франк забеляза, че Натан леко поруменя от тези думи.
Уоксмън нареди на ефрейтор Ямир да се доближи до тресавището.
— Провери дали там има нещо.
Пакистанецът повдигна карабината си М-16 и изстреля граната от прикрепения към нея гранатомет. Тя падна в близката плитчина. Взривът предизвика малък гейзер и уплаши птиците и маймуните. После върху гората заваляха вода и парчета от водни лилии.
Изчакаха да минат още десетина минути, но нямаше никаква реакция. От водата не се появиха никакви хищници.
Уоксмън каза на хората си да започнат да търсят следи от послания по кората на дърветата.
— Внимавайте обаче! Стойте далеч от водата и си отваряйте очите на четири!
Не им се наложи да чакат дълго. Пръв се разнесе гласът на следотърсача ефрейтор Варчак.
— Открих нещо! — извика. Бе застанал на не повече от десет метра от тях, съвсем близо до тихите води.
Познатото им вече парче полиестерна тъкан бе закрепено с трън към палма, надвиснала над водата. Знаците върху него бяха почти еднакви с тези върху последното: инициалите на Кларк и стрелка, сочеща на запад, право към тресавището. Само датата беше различна.