Нощни шепоти
- Автор: Макнот Джудит
- Серия: Втора възможност #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нина Гавазова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нощни шепоти». Краткое содержание книги:
— С картечници? — присмя й се гневно Пол. — Помещението е пълно с автоматични оръжия? Вероятно има стока, която трябва да опази.
— Това е смешно. Казах ти, че картечницата е конфискувана, а и никога не съм споменавала, че оръжията са автоматични.
— Не би и могла, защото не си успяла да ги разгледаш.
— Нямах представа, че това те притеснява. Ако ще се почувстваш по-спокоен, мога да помоля Ноа отново да ми ги покаже.
— Не, недей. Просто забрави. Виж, не искам да се обвързваш прекалено много с този човек. Не ме интересува дали си спала с него. И двамата сте зрели хора. И все пак бе глупаво от моя страна да се осланям на миналото ти и да повярвам, че това няма да се случи. В Бел Харбър никога не си имала интимни връзки.
— Откъде знаеш? — ядоса се Слоун.
— Откъде знам ли? Знам кога ти е поникнал първият зъб. Откъде по дяволите мислиш, че зная? — Той се наведе напред и се загледа в питието си. Когато заговори отново, изглеждаше по-скоро изморен и притеснен, отколкото ядосан: — Доколко си обвързана с Мейтланд, имам предвид емоционално?
Той зададе въпроса с почти бащинска загриженост и тя му отговори твърдо, но без злост:
— Това не е твоя работа.
Пол сам си извади заключение и устните му се извиха в язвителна усмивка, докато гледаше чашата си.
— Значи си доста обвързана…
— Пол!
Той вдигна очи към нея.
— Защо говорим за Ноа, след като в тази къща бе убит човек? Нищо от случилото се преди малко в гостната ли не ти се стори странно?
За щастие той не настоя повече да говорят за Ноа.
— Не зная, предполагам, че съм бил разсеян. Какво по точно имаш предвид?
— Казаха, че в кабинета е бил счупен прозорец и убиецът вероятно е влязъл от там. В това няма логика. Завесите не са били спуснати и всеки е можел да я види. Дори в началото тя да не го е видяла, щеше да го чуе, когато счупи стъклото.
— Може би не, ако той е бил достатъчно тих, а звукът на телевизора достатъчно силен.
— Но защо един крадец ще поема такъв риск, когато с можел да нахлуе през някоя от другите стаи? И защо тя не го е забелязала, когато се е вмъкнал и после се е опитал да избяга?
— Зрението й не беше добро. Ако се е била съсредоточила върху телевизора, може да не го е видяла.
— Зрението й не беше добро, но съвсем не беше сляпа. Бе намерена върху канапето, което означава, че убиецът е трябвало да счупи прозореца, да го отвори, да пропълзи вътре, след което да отиде до нея и да я застреля, преди да го е забелязала. Или тя просто не е смятала, че трябва да се страхува от човека, който я е застрелял — завърши Слоун.
— Съдебният лекар ще ни каже кой къде е бил, когато това се е случило.
Младата жена имаше усещането, че по някаква причина мислите му са все още заети е Ноа, и това я ядоса.
— Не виждаш ли накъде бия?
— Разбира се, че виждам — мрачно въздъхна той. — Като се изключи счупеният прозорец, всичко прилича на вътрешна работа.
— Рано или късно Флин и Кейгъл ще ме проучат. Сигурна съм, че твоето прикритие ще издържи, но е лесно да открият, че не съм вътрешен декоратор в Бел Харбър.
— Надявам се да го направят колкото е възможно по-късно. В края на краищата ти не си заподозряна. Защо ще влизаш с взлом в къща, от която имаш ключ?
— За да прилича на извършено от външен човек — уморено отвърна тя. Облегна се назад и притвори очи. — Анди Кейгъл е умен. Ще ме провери дори само за да ме отхвърли от списъка. Трябваше да ме оставиш да им кажа истината, за да ме изключат като заподозряна и да се заемат е останалите. Мисля, че първото, което трябва да направя утре сутринта, е да им се обадя.
— Не, има прекалено голяма вероятност Картър да разбере — остро изрече Пол. — Трябват ми тридесет и шест часа преди това да се е случило. После вече няма значение.
Слоун отвори очи и го погледна.
— Какво ще се случи след тридесет и шест часа?
Той отново се намръщи.
— Не мога да ти кажа.
— Вече наистина започна да ми писва…
— Повярвай ми, искам да ти кажа и щях да ти кажа, но не мога. Не и след тази вечер.
Младата жена реши, че той има предвид убийството на Едит. Не виждаше никаква връзка, но Пол очевидно нямаше да й каже нищо повече.
— Имаш ли някакви подозрения кой може да я е убил, или и това е тайна? — попита остро тя. За нейна изненада той отговори:
— Зависи. Ако Флин и Кейгъл имат причини да смятат, че това е обир, бих започнал със слугите, които живеят извън къщата. Рейнълдс неведнъж ми е казвал, че персоналът, който живее тук, от години е в семейството. Във всеки случай убиецът е използвал деветмилиметров пистолет, защото видях калъфката на пода. Освен това е бил аматьор.