Лъки
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Цочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лъки». Краткое содержание книги:
Красивата непозната го предизвиква, променя го, изпълва го с мечти — а после изчезва безследно. Но Лъки трябва да я намери на всяка цена, защото след пожара в компанията „Тайлър Дрилинг“ тя се оказва единственото му алиби.
И неговият единствен шанс да открие голямата любов на своя живот…
Задъхан, Лъки продължи.
— После забравих за това. До днес. — Той млъкна.
Не искаше споменаването на Шелби да съсипе най-сладкия миг, който някога бе преживявал в леглото. Господи, просто не би могло да бъде по-хубаво.
— Днес, след като разбрах, че през оная нощ си била девствена и че аз съм единственият мъж, с когото някога си била, осъзнах, че вече нищо — нито адът, нито потопът — не могат да ме отделят от теб, Девън.
След това отново простена името й и навлезе по-дълбоко в нейното топло, ласкаво и гъвкаво тяло и този път и двамата едновременно достигнаха върха. Извила назад красивата си шия, тя обгърна тялото му е дългите си крака и той усети чувствената й наслада.
Няколко мига по-късно, допрял лицето си до нейното, той отмахна настрана кичурите влажна коса, полепнали по бузите й. Очите й бяха огромни, кристално чисти и блестящи, сякаш току-що бе поела наркотик.
— Лъки — произнесе тя с тих, дрезгав глас и нежно докосна устните му с върха на пръстите си.
— Това съм аз — закачливо се ухили той.
Без да отвърне на усмивката му, тя се претърколи към отсрещния край на леглото и стана. Той оценяващо изгледа изящното й тяло, когато тя бързо прекоси стаята, отвори гардероба и се загърна в една роба. Наблюдаваше я очарован как с две ръце измъква разрошената си от секса коса от яката на халата.
Но когато тя се обърна към него, магията сякаш се развали.
— Какво? — объркан я попита той.
— Сега трябва да си вървиш.
Ако лицето й не бе толкова бледо и безизразно, той щеше да си помисли, че не я е чул добре. Лъки спусна крака от леглото, пресегна се за дънките си, бързо ги нахлузи и се изправи. Опитвайки се да се пребори със смущението си и обхваналия го страх, той бавно се приближи до нея.
— Това е най-налудничавото нещо, което съм те чувал да казваш, Девън. Какво означава това?
— Точно това, което ти казах. Сега трябва да си вървиш. И този път раздялата ни трябва да е окончателна. Не можеш да се върнеш повече.
— Изразът няма начин означава ли нещо за теб?
— Не се сърди.
— Не се сърдя. Просто не мога да повярвам на ушите си.
— Нека не усложняваме повече нещата.
Той дрезгаво се изсмя.
— Всичко започна с един юмручен бой, Девън. Беше трудно от самото начало и ставаше все по-трудно след всяка наша среща. Но, по дяволите! Та ние току-що доказахме, че е имало за какво да се борим. Кажи ми, че и ти мислиш същото.
Като хапеше долната си устна, тя погледна встрани и започна да си играе със завързания колан на робата й. Страданието й бе очевидно. Той смекчи тона си.
— Кажи ми какво те притеснява?
— Аз съм омъжена.
— Не за него.
— За него — тя силно акцентира върху думата. Нашите имена са вписани в брачното свидетелство. Ние подписахме. Пред закона…
— А пред Бога? Кой е твоят истински съпруг? Ти и аз?
— Как се осмеляваш да намесваш религията във всичко това? — сърдито извика тя. — Да не би да намекваш, че щом ме познаваш по-добре в библейския смисъл на думата, ти имаш по-големи права върху мен от Грег? — Тя отметна назад косата си. Очите й яростно заблестяха. — Ако си духовно свързан, ако си женен за всяка жена, с която си спал, то ти си полигамен!
Доводът беше повече от убедителен и Лъки разбра, че е безсмислено да продължава с подобни разсъждения. Но въпреки това си струваше да опита. Знаеше, че не може да си позволи да загуби този спор. Трябваше да изиграе всичките си козове.
— Ти не го обичаш — категорично заяви той.
— Не, не го обичам, но съм омъжена за него.
— И защо? Защо изобщо си се омъжила за него? Той също не те обича.
— По онова време този брак ми се струваше единствената правилна стъпка.
— Мога само да аплодирам благородния ти жест, Девън, но съм сигурен, че не възнамеряваш да се откажеш от щастието си и да прекараш остатъка от живота си с подобен негодник.
— Трябва да остана негова съпруга поне докато излезе от затвора.
— Той те е използвал.
— Знам това.
— Той е престъпник.
— И това знам.
— Знаеш, че е виновен? — Лъки зяпна от изненада.
Тя рязко тръсна глава.
— При първия ни разговор те излъгах. Почти съм сигурна, че го е направил. В началото вярвах, че е невинен. По-късно, когато го вкараха в затвора, започнах да изпитвам известни съмнения.
— Защо?
— Той отказа да консумираме брака си. О, той твърдеше, че така е по-добре за мен, защото щеше да е по-лесно да анулирам брака, ако решах, че това е, което искам. Бях убедена, че е много самопожертвувателен. А може и наистина да е такъв.
Лъки енергично поклати глава.
— Той е мислел само за себе си. Искал е да си остави възможността да анулира женитбата в момента, в който повече няма да има полза от теб. Готов съм да се обзаложа, че дори в този момент се опитва да обърне скандала около нас в своя полза.