Адвокатът

— И до утре вечер ще съм на свобода. А лейтенант Ейвъри ще трябва да обяснява на съдия Пелтро защо не съм се явил в съда.

Ейвъри хвърля поглед на своя колега, сякаш намеква, че идеята не е много разумна.

— Да повторим още веднъж — казва детективът.

Вдигам очи към небето.

— Както вече ви казах, най-напред позвъних. Никой не отговори. Опитах се да мина по задното стълбище. Вратата беше отключена. Бравата на Кроу не захваща добре. Когато я докоснах, вратата се отвори.

— Как я докоснахте?

— Ослушвах се до вратата.

— Защо се ослушвахте?

— За да разбера дали е вътре. Дали няма да чуя гласове. Не знам. Можеше да е заспал и да не чува звънеца.

— Чух го как дрънчи — казва той. — Всекиго ще събуди… стига да не е мъртъв.

— Мислите, че съм знаел какво ще заваря?

— Нямам представа. Знаехте ли?

— Така няма да стигнем доникъде.

— Все още не съм чул какво е търсил тук вашият детектив — казва той. — Нали призовката вече е била връчена на Кроу?

— Да. Преди два дни.

— Тогава защо пак е дошъл?

— Защото не се яви в съда.

— Знаехте ли това?

— Естествено.

— Но вашият детектив не е знаел. Той беше ли днес в съда?

Ние с Хари се споглеждаме. Ейвъри ни наблюдава. Той знае.

— Не.

— Тогава как е разбрал, че свидетелят не се е явил?

— Не знам.

— Значи не знаете защо е дошъл тук?

— Не.

— Кажете ми още веднъж как влязохте в апартамента.

— Казах ви. Прилепих ухо на вратата. Без да искам, я докоснах с рамо и тя се отвори.

— Просто така?

— Ако не ми вярвате, викнете експерти да проверят.

— Добре. После какво?

— Влязох. Открих труповете. Позвъних на лейтенант Ейвъри, защото имах номера му. Той се обади на вас. Излязох и седнах в колата да чакам. Вие пристигнахте. Толкова знам.

Той поглежда бележките си.

— Казвате, че призовката е връчена преди два дни.

— Точно така.

— И кой свърши тази работа? Кой я връчи?

— Мистър Мърфи.

— Вие бяхте ли с него?

Задава този въпрос напосоки, но има късмет.

— Да.

Очите му светват.

— Значи сте разговаряли с Кроу?

— Да.

— Колко време?

— Не знам. Може би десет минути.

— За какво разговаряхте?

— Мисля да действам като адвокат на партньора си — намесва се Хари. — Ще го посъветвам да не казва нищо повече.

— Тъй ли? — навъсва се ченгето. — Вие седяхте отпред в колата. На това му се вика съучастие. Какво, и вие ли трябва да бъдете утре в съда?

Хари кимва. Полицаят пак се обръща към мен.

— Е, за какво разговаряхте?

— Мърфи връчи призовката, после му казахме да дойде в съда.

— И за това ви трябваха десет минути?

— Бавен разговор, какво да се прави. На Кроу му трябваше доста време, за да разбере документа.

Полицаят се изчервява и ме оглежда с недоверчива усмивка. До гуша му е дошло от плитки лъжи.

— А сега сигурно ще речете, че след това сте му давали правни съвети?