Сребърен пламък
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Бенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сребърен пламък». Краткое содержание книги:
Ръцете й нежно обгърнаха врата на Трей и го погалиха с обич, на което той отвърна с тих гърлен звук, издаващ удоволствието му.
Ако някой ги бе наблюдавал през изминалите дни, щеше да предположи колко бързо ще се възбудят и до каква степен е взаимното им привличане. Младостта и страстното им желание за любов, както и потисканите чувства през изтеклите дни, бяха причината между тях да се възпламени истински пожар от страст и сексуално влечение. Цялата игра на обиди, честолюбие, чувствителност и сдържаност, сега, далече от очите на децата, бе отприщила задръжките им и ги бе довела до истински транс. Докосването, целувките, възбудата, пронизала телата им, и непреодолимото страстно привличане бяха нещо съвсем реално.
Емпрес се сепна, когато Трей я повдигна и премести към себе си, но не усети нито за миг студа, тъй като тялото й бе прекалено загрято от възбудата. Обгърната в одеяла, в топлата прегръдка на Трей, тя леко и нежно хапеше ушите му.
С лекота Трей я настани на импровизираното легло върху сламата, съблече с един замах нощницата й и я покри с топлия юрган. Тя го наблюдаваше как бързо и сръчно се разсъблича и в този миг почувства някаква невероятна магия да я обзема. Щяха отново да си принадлежат един на друг. Какво огромно истинско щастие!
Трей коленичи и се взря в очите на Емпрес. Мускулестото му широкоплещесто тяло напомняше на някакъв езически бог, мощен и непобедим, а сребристото сияние в очите му я караше да си мисли, че тези очи са като истински скъпоценни камъни, излъчващи топлина и обич.
Настъпи мълчание, в което Емпрес осъзна силата на чувствата и желанията си и тихо прошепна името му. Тонът й този път съвсем не бе неуверен или колеблив; не беше гласът на жена, която бяга от неговата обич, топлина и добрина. Жената, която Трей бе съзрял онази вечер у Лили и която бе изкушаваща и предизвикателна, отново стоеше пред него.
Трей протегна ръцете си към нея и тя изведнъж забеляза, че те треперят.
— Караш ме да се чувствам като малко момче.
После той се усмихна леко печално и продължи:
— Не съм свикнал да се чувствам така — Трей въздъхна дълбоко и отпусна ръце. — Не бива да ме напускаш отново.
Той леко се намръщи и се умълча.
Емпрес не можеше да му отговори без да го засегне, защото двамата се стремяха към съвсем различни неща. Но в тази зимна нощ тя копнееше единствено да се люби с него. Трей също.
Тя измъкна ръката си изпод юргана и се пресегна към Трей. Изглеждаха така сякаш никога досега не се бяха докосвали. Сякаш страстта, която ги обземаше, бе нещо съвсем ново и непознато за тях. Трей никога не бе допускал, че ще преживее толкова непознати чувства. Коленичил в сламата, изтръпнал от вълнение, той си помисли, че времето е спряло завинаги и неописуемото щастие, което изпитва, никога няма да свърши.
— Ела при мен, ще замръзнеш — каза му Емпрес, наслаждавайки се силната му атлетична фигура. Беше зима, а той най-невъзмутимо стоеше гол.
— Не ми е студено. Напротив, топло ми е.
Усещането бе сякаш току-що е излязъл от затоплена стаичка в тъмната зимна нощ. Всъщност това, което той чувстваше, бе нещо още по-различно. Тялото му бе загрято отвътре.
— Виж, наистина съм топъл — каза Трей и протегна дланта си, при което скъпоценният камък на пръстена му проблесна.
Емпрес дочака това докосване с огромно нетърпение, сякаш бе мечтала за него цяла вечност. Тя гледаше тънките му пръсти, смаяна, че желанието й да се допре до него и да го люби бе обзело цялото й същество. Устните й още трепереха от целувката, с която Трей я бе събудил. Потисканите с дни наред чувства и сексуално влечение сега избликваха като буря след временно затишие.
Трей докосна пръстите й, после спусна ръката си надолу, долепи дланта си в нейната, а пръстите им се увиха едни в други. Неговата ръка бе наистина топла. Толкова топла, че в първия момент Емпрес си помисли какво удоволствие е да я стопли с милувките си.
— Ти си измръзнала — прошепна Трей. — Страх ли те е?
„Даже ужасена от страх, че ще ме обладаеш страстно и непростимо, както винаги“, помисли си Емпрес, но въпреки това каза:
— Не ме е страх от нищо!
Трей стисна здраво ръката й и за да прикрие насмешката в гласа си, тихо и нежно прошепна:
— Бях забравил колко си вълнуваща и предизвикателна. Но сега виждам, че моето диво котенце е отново във форма.
Емпрес леко притвори очи и изрече с тайнствен глас:
— Ще те изям жив!
В очите на Трей проблесна изненада, той придърпа ръката й към устните си и бавно целуна дланта й. Емпрес потрепери от наслада.
Трей й отвърна с леко изръмжаване с нисък дрезгав тон, който бе твърде разпален, но не от раздразнение, а от вълнение и възбуда.