Жената в бяло
- Автор: Колинс Уилки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Шипковенска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жената в бяло». Краткое содержание книги:
ДВАДЕСЕТ И ВТОРИ ДЕКЕМВРИ. — Седем часът. Бурна, неспокойна утрин. Тя току-що стана — и сега, когато часът настъпва, се чувствува по-добре и по-спокойна, отколкото вчера.
Десет часът. — Тя е облечена. Целунахме се; обещахме си взаимно да не губим кураж. За миг съм в моята стая. Във вихъра и хаоса на мислите си все още откривам, че в ума ми витае тази странна илюзия, че нещо може да попречи на сватбата. Дали витае и в неговото съзнание? Виждам го от прозореца как върви неспокойно напред-назад между каретите и вратата. Как мога да пиша такава щуротия? Сватбата е неминуема. След по-малко от половин час тръгваме за църквата.
Единадесет часът. — Всичко свърши. Те са женени.
Три часът. — Заминаха! Ослепях от плач; не мога да пиша повече.
(Първата част на историята свършва тук.)
ВТОРА ЧАСТ
Историята продължава от името на Мариан Халкъм
I
Блакуотър Парк, Хампшър
11-и юни 1850 година. — Изтекоха шест месеца — шест дълги, самотни месеца, откакто се видяхме за последен път с Лора!
Колко дни още имам да чакам? Само един! Утре, дванадесети, пътешествениците се връщат в Англия, Трудно ми е да осъзная собственото си щастие — трудно ми е да повярвам, че със следващите двадесет и четири часа ще завърши последният ден от раздялата между Лора и мен.
Тя и съпругът й бяха през цялата зима в Италия, а след това в Тирол. Връщат се, придружени от граф Фоско и съпругата му, които възнамеряват да се установят в околностите на Лондон и са приели поканата да останат в Блакуотър Парк през летните месеци преди да си изберат жилище. След като Лора си идва, няма никакво значение кой ще бъде заедно с нея. Ако желае, сър Пърсивъл може да изпълни къщата от първия до последния етаж, стига жена му и аз да я обитаваме заедно.
Междувременно ето ме вече тук, настанена в Блакуотър Парк, „древното и интересното имение (както любезно ме осведомява историята на графството) на сър Пърсивъл Глайд, баронет“ и бъдещ постоянен адрес (както се осмелявам сега да добавя на своя глава) на грозничката Мариан Халкъм, стара мома, настанена вече в уютна малка стая с чаша чай от едната й страна и всичко, което притежава на този свят, разположено наоколо й в три кутии и една чанта.
Напуснах Лимъридж вчера, след като предния ден получих прекрасното писмо на Лора от Париж. Дотогава не знаех със сигурност дали ще се срещна с тях в Лондон или в Хампшър, но това последно писмо ме уведомяваше, че сър Пърсивъл решил да пристигнат с кораб в Саутхамптън и оттам да отпътуват направо за имението му. Изхарчил толкова много пари в чужбина, че нямал с какво да покрие разноските по пребиваването им в Лондон за останалата част от сезона и по икономически съображения взел решение да прекарат без много шум лятото и есента в Блакуотър. Лора бе изживяла прекалено много вълнения и промени в обстановката и бе доволна от перспективата за провинциалния покой и уединение, които й осигуряваше благоразумието на съпруга й. Колкото до мен, аз ще бъда щастлива където и да е, след като сме заедно. И така, като начало, ние всички сме напълно доволни, всеки по свой начин.
Снощи спах в Лондон и посещения и задължения от различно естество ме забавиха тъй много през днешния ден, че пристигнах в Блакуотър, след като се беше стъмнило.
Като съдя по получените дотук смътни впечатления, мястото е пълна противоположност на Лимъридж.
Къщата е разположена сред суха равнинна местност и според представите ми на човек от севера изглежда заградена — почти задушена от дървета. Досега не съм видяла никого освен слугата, който ми отвори вратата, и икономката — твърде любезна личност, която ме отведе до моята стая и ми донесе чай. Имам красив малък будоар и стая на края на дълъг коридор на първия етаж. Слугите и някои от стаите за гости са на втория етаж, а всички всекидневни, са на партера. Все още не съм разгледала нито една от тях и не зная нищо за къщата, освен че едното крило съществува от петстотин години, че някога е била обградена от ров и името Блакуотър идва от едно езеро в парка.