Тези луди, луди глезли
- Автор: Сайкс Плам
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тези луди, луди глезли». Краткое содержание книги:
Мафията, облечена с пастелните тоалети на „Шанел“, присъстваше на обяда в подсилен състав. Поне двадесет и пет момичета седяха около масите в трапезарията, отрупани с цветя, украсени с имитации на розови диаманти, черни перли и тъмни рубини. Обичайно е при подобни събирания помещението да се обсипва със скъпоценни камъни, за да се подражава на стила на спалнята на Елизабет Тейлър. Седнах до Джули.
— Много е скучно — прошепна тя.
Нашата маса не беше точно централна. Другите четири момичета наоколо — Кимбърли Гест, Аманда Феърчайлд, Сали Уентуърт и Лейла Лукасини обсъждаха колко е трудно при такъв натоварен трафик да пристигнеш с лимузина от скъпата вилна зона Саутхамптън на брега на океана. Понякога страшно съжалявам тези момичета; да, много са мили и така нататък, но от време на време изглежда забравят, че не са майките си.
Джули се извърна към мен и тайно прокара показалец през шията си. Никога не разбира защо, щом всички са така отвратени от магистралата от и към Лонг Айланд, просто не взимат хеликоптер като нея. Прошепна ми:
— Ще ми се някой да направи нещо налудничаво, например да вдигне скандал. — Засмях се, а тя продължи: — Днес следобед съм заета с Чарли. Толкова е мил.
— Какво?! — не се въздържах аз.
— В града е. Чухме се.
— Но, Джули, мислех, че си скъсала с Чарли.
— Какво?! — възкликна на свой ред тя.
— Каза, че сте скъсали в Париж — обясних й.
— Не го вярвам! — отсече тя. — Кога говорихте?
— Снощи — отвърнах, без да се замисля.
Джули почервеня.
— Беше неговият номер, нали? Днес сутринта беше при него. Не мога да повярвам!
— На кое? — попитах.
Последва мълчание.
— Вие нали не сте… — подхвана тя натъртено.
— Не! — прекъснах я и се изчервих силно.
— Направили сте го! Виждам — отсече Джули. — Изглеждаш изтощена и имаш особеното излъчване.
Толкова ли беше очевидно, че същата сутрин съм се целунала по 450 секунди с някой от противоположния пол? Джули бе кралица на интуицията. И аз щях да бъда, ако прекарвах толкова време при психиатри. Невъзможно е да скриеш каквото и да било от нея — особено сърдечни дела.
— Какво е направила? — поинтересува се Аманда учтиво.
— Нищо — отвърнах.
— Спала е с гаджето ми! — изкрещя Джули.
Вилиците на Сали и Кимбърли, поднесени към устните им с по парченце омар, застинаха драматично във въздуха. Устата им зейнаха отворени като черни дупки.
— Джули… — подхванах.
— Как можа? — извика Джули бясна. — Никога — абсолютно никога — няма да ти проговоря отново. Нито ще ти давам назаем диамантите си.
Изправи се, стовари шумно салфетката върху масата, театрално си пое дълбоко въздух и заяви:
— Сали, Аманда, Лейла, Кимбърли, тръгвам си.
Докато Джули се отправяше към изхода, и четирите момичета се изправиха и напуснаха масата. Глъчката в помещението затихна. Всички погледи бяха приковани в Джули.
Когато стигна до вратата, тя се извърна, погледна право към мен и каза:
— Между другото, настоявам да ми върнеш сакото и панталона от „Версаче“.
Стори ми се странно, защото от самото начало костюмът всъщност беше мой, но Джули толкова го харесваше, че не прекъснато го взимаше от мен. Току-що си го бях получила обратно. О, защо Чарли се оказа толкова непочтен? А и аз как можах да се държа като глупачка? От друга страна, като имах предвид мъжете, на които попадах напоследък, не биваше да се изненадвам.
— Ще отида до… тоалетната — промълвих, без да се обръщам към някого конкретно и станах от масата.
Излизайки от трапезарията, чух как се извисява кресчендо от дамски гласове. Джули се оказа права: сега, когато избухна скандал, купонът стана много по-интересен.