Безмълвният ангел

— Харолд — казах, като оставих листа на масата, сякаш пареше.

— Значи ли това, че твърденията са верни? — попита татко. Усмихнах се и затворих очи.

— Чакай малко, татко. Разделих се с Дънкан още през септември и мога да те уверя, че не съм лесбийка, макар да имам много приятелки лесбийки. Те са добри хора. Много по-добри от ужасния дребнав човечец, който е написал тази помия. Кога пристигна? — попитах.

— Вчера със следобедната поща. — Татко се намръщи. Той не е глупак, веднага разбра, че начинът, по който изглеждам, няма нищо общо с любовна връзка, приключила преди четири месеца.

— Какво се е случило тогава, щом не е това?

И аз им разказах. Мама бе ужасена и отново се разплака, но татко бе направо разбит. До дъно, до основи, до самата си същност. Какво бе почувствал към мадам Делвекио Шварц при онази единствена среща, че да скърби толкова за нея? Той въздишаше от дън душата си, пъшкаше и се държеше за сърцето, докато мама не стана и не му донесе голяма чаша, пълна с брендито на Уили. Това малко го успокои, но мина доста време, преди да успея да му кажа каквото бях намислила, а именно, че ще поискам да поема настойничеството над Фло. Може би дълбоката му емоционална реакция при новината за смъртта на моята хазайка ме окуражи да се надявам, че ще бъде на моя страна и ще ме подкрепи, но изобщо не стана така.

— Да станеш настойница на това странно дете? Та то е прищявка на природата! — извика той, гласът му се извиси. — Хариет, не може да направиш това! Къщата и цялата тази работа не те засягат! Най-доброто, което можеш да сториш, е да се върнеш у дома.

Не исках да споря, нямах никакви сили, така че станах и ги оставих да си седят сами.

Бедните хора, денят беше много тежък за тях. Дъщеря им имаше незаконна връзка с важен женен доктор, но това бе нищо пред убийството, самоубийството и изказаното от нея намерение да поиска настойничество над едно лудо дете, което не може да говори и рисува по стените с кръв! Нищо чудно, че ме гледаха сякаш съм човек, когото не познават.

Толкова за Нова година. Не кошмар, а реалност.