Пробуждането на Атлантида

Джъстис завъртя очи.

— „Нека ме мразят, стига да ги е страх от мен“14, а? Не можеш ли да измислиш нещо ново, след близо две хиляди години?

Калигула обърна пламналите си очи към Джъстис. Преди да може да отмести поглед, той попадна в червените пламъци, под въздействието на един вампир-господар. Джъстис чу силен шум и изведнъж Даниъл се втурна напред, и се нахвърли върху него, избивайки меча от ръката му.

Даниъл оголи вампирските си зъби и обърна главата на Джъстис настрани, преди мъглата от въздействието да се разсее напълно. После вампирът се наклони и заби зъбите си във врата на Джъстис. Воинът стисна челюстите си толкова силно, че зъбите му почти се смляха едни в други, за да не извие от болката, която почувства. Даниъл почти на мига извади зъбите си, но не вдигна глава.

— Има омагьосан вход на върха на Пойнт съксес — прошепна Даниъл в ухото му. — Намери го и ми помогни да спася приятелите ти. Сега викай, силно.

Джъстис извика с целия въздух от дробовете си. Не беше никак трудно да го направи. Това проклето ухапване болеше. Даниъл бутна крака на Джъстис, за да се повдигне и направи цяло представление докато бършеше кръвта от устата си.

— В тези атланти има нещо по-вкусно, отколкото при обикновените хора, не мислиш ли? — каза Даниъл. Калигула и Аларик стояха лице в лице, в тихо противоречие. И двамата призоваха сила по различен начин. И двамата не бяха склонни да отстъпят. Джъстис се завлачи, напомняйки си да действа така, сякаш му бе източена повече кръв, отколкото можеше да си позволи да изгуби, особено в раненото състояние, в което се намираше. Той залитна напред, оглеждайки мястото за Кристоф.

— Той е до щита, Джъстис — каза Аларик, само с намек за напрежение в гласа. — Мисля, че кракът му е счупен. Може би ще го погледнеш.

Джъстис куцукаше бавно, като внимаваше да остане на разстояние, от което може да чува.

Калигула изглежда бе първият, който отстъпи.

— Това е безсмислено. Ние сме равносилни, жрецо. Дай ми вещицата и ще прекратя обсадата.

— Коя вещица? Както можеш да предположиш, щаба на сборището обикновено подслонява повече от няколко — отговори спокойно Аларик.

— Ерин Конърс. Дай ми я и аз ще ти дам думата си, да оставя останалите от тях намира.

— Твоята дума не означава нищо, вампире. Не означава нищо, докато все още си жив — каза Аларик. — Няма да ти дадем никого.

Кристоф, който лежеше на земята до щита, наполовина подпрян на лакти, започна да се смее.

— Тъп вампир! Прекара цялото това време и вложи всички тези усилия, за да хванеш вещица, която дори не е тук! Тя е на половината път до Канада в момента!