Престъпен експеримент
- Автор: Кларк Мэри Хиггинс
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Гарант-21
- ISBN: 954-800-960-9
- Переводчик: Людмила Левкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Престъпен експеримент». Краткое содержание книги:
И тогава започва кошмарът.
Зад плътно затворените врати на изследователските лаборатории в престижната болница „Уестлейк“ доктор Хайли, прочут акушер-гинеколог, работи върху нов проект за лечение на безплодие, който е спорен и потенциално опасен.
А след броени дни Кейти трябва да се върне там, за да се подложи на малка операция…
Ричард изсумтя.
— Но съдебните заседатели не им се хващат на въдицата, нали?
— Сега са в почивка — каза Скот. — Чуй, без значение колко се мъчиш да ги убедиш в правотата си, винаги ще се намери едно кървящо сърце, което ще се поддаде на някоя сълзлива история. Кейти свърши голяма работа, но решението може да бъде и в двете посоки. Добре. Ще се видим по-късно.
В четири и половина в отговор на обаждането на Ричард позвъни Джим Бъркли.
— Разбрах, че се опитвате да се свържете с мен. — Гласът му беше добре овладян.
— Да — отговори Ричард със съответстващ безстрастен тон. — Трябва да говоря с вас. Можете ли да се отбиете в кабинета ми на път за вкъщи?
— Да — сега гласът на Джим прозвуча някак примирено. — И мисля, че знам за какво искате да поговорим.
53
Едгар Хайли се отдръпна от масата за прегледа, върху която лежеше момичето, и каза:
— Можете да се обличате.
Беше заявила, че е на двадесет, но той беше сигурен, че е на не повече от шестнадесет-седемнадесет.
— Бременна ли…
— Да, скъпа моя. Без всякакво съмнение. От около пет седмици, смятам. Утре сутринта трябва да дойдете отново, за да прекъснем бременността.
— Питах се… мислите ли, че мога да родя бебето, а след това да го дам за осиновяване?
— Съобщихте ли на родителите си?
— Не. Това би ги разстроило ужасно.
— Тогава ви предлагам да отложите майчинството поне с няколко години. Утре в десет часа.
Той излезе от стаята, влезе в кабинета си и потърси телефонния номер на пациентката, която бе избрал вчера.
— Мис Енгълхарт, безпокои ви доктор Хайли. Бих искал да започнем лечението ви. Бъдете така добра да дойдете в болницата утре сутринта в осем и половина. Имайте готовност да останете и през нощта.
54
Докато съдебните заседатели се съвещаваха, Кейти отиде в кафенето на съда. Внимателно избра една малка маса в дъното на помещението и седна с гръб към останалите. Не искаше никой да я безпокои, нито да я забелязва. Усещането, че главата й е олекнала, вече не отминаваше; чувстваше се слаба и немощна, но не и гладна. Мама винаги мислеше, че една чаша чай може да излекува всички болежки на този свят. Спомни си колко нежен и загрижен бе прозвучал гласът й, когато се върна вкъщи след погребението на Джон: „Ще ти направя чаша хубав горещ чай, Кейти.“
Ричард. Мама много щеше да го хареса. Тя винаги бе харесвала едрите мъже. „Баща ти беше дребен и кльощав, но… ах, Кейти, не ти ли се струваше истински мъжага?“
Да, такъв си беше.
Мама щеше да пристигне за Великден. Дотогава оставаше само месец и половина. Щеше да бъде очарована от възможността да се запознае с Ричард.
Иска ми се, нали, мислеше си Кейти, докато отпиваше от чая. И не само защото тази седмица се чувствам толкова самотна.
Беше нещо повече. Много повече. Но този уикенд, докато е в болницата, ще може да подреди мислите си на спокойствие.
Прекара близо час на масичката, докато разсеяно пиеше чая си и прехвърляше в ума си всяка стъпка от заключението си.
Беше ли съумяла да убеди съдебните заседатели, че момчетата Одендол лъжат? Свещеникът. Добро попадение. Той бе признал, че нито едно от момчетата не е ходило на църква, че нито едно от тях никога, по никакъв повод не се е съветвало с него за каквото и да било. Възможно ли беше да го използват, за да подкрепи версията им? „Да — бе отвърнал той, — възможно е.“ Тя бе изтъкнала този факт. Беше убедена, че нещата стоят именно така.
В пет часа се върна в съдебната зала. Точно когато влезе, съдебните заседатели уведомиха съдията, че са готови с присъдата.
Пет минути по-късно говорителят съобщи тяхното решение.
— Робърт Одендол, невинен по всички обвинения. Джонатан Одендол, невинен по всички обвинения.
Не мога да повярвам!
Кейти не знаеше дали не е произнесла тези думи на глас. Изражението на съдията стана сурово и гневно. С рязък тон той освободи съдебните заседатели и каза на обвиняемите да станат.
— Имате голям късмет, по-голям, отколкото се надявам, че ще имате до края на живота си. Сега напуснете моята съдебна зала и ако сте с ума си, никога няма да се явите отново пред мен.