Аз умрях вчера
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Каменская #18
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9542603592
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Аз умрях вчера». Краткое содержание книги:
Майор Каменская ще трябва дълго да пресмята всеки ход на ключовите фигури, за да открие решението на смъртоносния ребус.
11.
Както можеше да се очаква, Ирочка не одобри съгласието на Татяна да участва в телевизионната програма «Лице без грим». Тя продължаваше ежедневно да гледа предаването и все повече стигаше до убеждението, че това няма да й донесе нищо друго освен стрес и разочарование. Само вреда за очакваното детенце и никаква полза.
— Ще се нервираш, ще се притесниш — убеждаваше тя Татяна. — Само погледни как се държи тоя Уланов! Не, не се извръщай, погледни, специално за теб всеки ден записвам предаванията, за да видиш къде ще попаднеш. За какво ти е това?
Татяна послушно гледаше равнодушната, разсеяна, високомерна физиономия на водещия от телевизионния екран. Слушаше нервното, несвързано мънкане на поканените гости и си мислеше на какво унижение са готови да се подложат хората, когато това може да им донесе пари. Но тя не се страхуваше от Уланов, защото той не й беше нужен заради рекламата, а заради нейната работа. Ала изобщо не беше нужно зълва й да знае това.
— Ира, обещавам ти, че няма да се нервирам — увещаваше я тя. — Тези хора не се чувстват спокойни, защото искат да направят добро впечатление, а Уланов им пречи, потиска ги със своето високомерие и студенина. С мен всичко ще бъде различно.
— Че защо пък различно? — мнително примижаваше Ирочка. — Ти какво, не искаш ли да направиш добро впечатление? Нали точно затова ще участваш в предаването?
— Разбира се, че не — смееше се в отговор Татяна. — Проумей разликата между мен и тези хора. Тях никой не ги познава и те трябва да се изтъкнат, за да привлекат вниманието към работата, която вършат. Да я рекламират. Колкото по-сполучливо покажат себе си, толкова повече интерес ще има към работата им. Аз не се нуждая от реклама, защото и без това има хора, които харесват книгите ми, и те ще ги четат, независимо как ще изглеждам на екрана. А онези, които не ги харесват, няма да станат мои почитатели дори да изглеждам като суперзвезда в предаването на Уланов. На тях не им допада стилът ми или пък по принцип не обичат криминални романи и от моята личност тук вече нищо не зависи. Целта на участието ми в програмата е една-единствена: да помогна на продуцента, който иска да направи филм, и на Настя, която се нуждае от добри отношения с този продуцент — това е всичко. И после, скъпа моя, не забравяй: имам огромен опит в общуването с хора, настроени към мен повече от негативно. Уверявам те, този арогантен Уланов е невинно дете в сравнение с моите следствени.
Това, разбира се, не успокояваше Ира, но тя се затрудняваше да намери контрааргументи. Опитваше се да търси помощ у Стасов, но той само разперваше ръце и казваше, че не може да влияе на жена си.
— Следователите, Ирусечка, са ужасно независими същества и не могат да понасят някой да ги притиска — измъкваше се с шега той. — Те сами решават всичко и на никого не позволяват да се намесва в този велик процес. Професионална деформация.
Всеволод Семьонович Дороган реши да поеме всичко в своите ръце, за да не се провали начинанието, и лично да откара Татяна в студиото, откъдето интервюто трябваше да се излъчва пряко.
— Предаването започва в седемнайсет и четирийсет, но ние трябва да сме там в четири — предупреди я той.
— Защо толкова рано?
— За да може водещият да ви опознае. Освен това трябва да ви гримират, а на оператора ще е нужно време да пригоди камерата към вас или вас към камерата.
Това съвпадаше с намеренията на Татяна. Колкото повече време прекара в компанията на Уланов, толкова по-добре. Наистина процесът на подготовката й отне маса сили и време, защото Ирочка, примирена с неизбежното, настояваше поне Татяна да бъде облечена елегантно и скъпо.
— Ти не си случайна жена! — повтаряше тя вечерта преди предаването, докато ровеше в гардероба и хвърляше на кревата закачалки с рокли и костюми. — Трябва да изглеждаш достойно, като преуспяваща писателка.
— Каква ти преуспяваща! — уморено отвръщаше Татяна. Тя не се чувстваше много добре и суетнята на Ирочка й изглеждаше дразнещо натрапчива. — Аз съм обикновена следователка, а не литературно светило.
— Аха, ама не искаш да бъдеш следователка, нали криеш това от обществеността? И как ще те възприемат зрителите, ако се появиш на екрана по някаква мърлява жилетка?