Мошеникът
- Автор: Кеннел Стивен Джозеф
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мошеникът». Краткое содержание книги:
Но гросмайстор в Играта — изобретателен и неуловим, като Биано Бейтс — се ражда веднъж. Подвизите му са толкова легендарни, че му спечелват титлата Крал на измамниците. Но царуването му е застрашено, когато обира на покер мафиота Джо Рина — Танцьора.
Танцьора пребива Биано почти до смърт. Измамникът е разколебан и смята да приключи с кариерата си на мошеник, когато едно зверско убийство го подтиква да организира своя последен шедьовър — сатанински план, който трябва да унищожи Джо Рина.
— По-спокойно, миличък.
Без да разсъждава, Виктория замахна с дясната си ръка и му нанесе силен удар. Пилата се стовари върху дясното ухо на Кийт. Той изрева, политна назад и се свлече на колене. Виктория отстъпи ужасена. После мина покрай него и се втурна към лимузината, спирайки за миг, за да изхлузи обувките си. Протегна ръка, отвори задната врата и видя Дакота, която изглеждаше ужасно. Подутото й наранено лице бе покрито с тънък слой пот.
— Господи — промълви Виктория. — Какво са направили с теб? Можеш ли да вървиш?
— Не знам. Издърпай ме навън.
Виктория я изтегли от колата, после я прегърна, за да я придържа. Минаха покрай Кийт, който се мъчеше да стане. Беше зашеметен от удара и не ги видя.
— Никога не бях удряла човек — каза Виктория.
— Все някога трябваше да го направиш.
Качиха се в караваната и Виктория я настани на канапето до ранения Роджър. Дакота вече я гледаше с уважение.
Десет минути по-късно Виктория намери малката едноетажна болница в Ливингстън. Медиците от спешното отделение видяха Дакота, сложиха я на носилка и я вкараха вътре, а Виктория взе Роджър и също влезе. Попълни формуляра за приемането на Дакота, използвайки моминското име на майка си, Бейкър, после извика една от медицинските сестри да прегледа териера.
— Какво му се е случило? — попита отзивчивата жена. — Прилича на рана от огнестрелно оръжие.
— Не знам. Намерих го пред дома й. Мисля, че приятелят й я е пребил и е стрелял по кучето — излъга Виктория.
Искаше й се да може да лъже като Биано.
— Ще повикам доктор Котън да го прегледа — рече медицинската сестра.
Два часа по-късно вкараха Дакота в операционната. Далакът й кървеше най-малко от дванайсет часа. Кръвното налягане и пулсът й бяха толкова ниски, че застрашаваха живота й.
След операцията лекарят излезе разтревожен.
— Загубила е много кръв. По едно време сърцето й спря. Отстранихме далака и я напълнихме с кръвна плазма. Положението й се стабилизира, но… знам ли.
— Кога ще можете да бъдете сигурни? — попита Виктория.
— Един господ знае. Повиках полицията. Тя явно е била бита, затова ще ми трябват вашите показания. Ченгетата са тръгнали.
— С удоволствие ще говоря с тях — каза Виктория. Знаеше, че трябва да се измъква.
Трябваше да вземе Роджър. Започна да обикаля коридорите, като питаше за доктор Котън. Накрая намери една млада жена с обикновено лице, която държеше Роджър и тихо му говореше. Задницата му беше превързана.
— Ваше ли е кучето? — укорително попита лекарката, когато Виктория влезе в кабинета.
— Не, на приятелката ми.
— Това куче е било простреляно. С оръжие с голям калибър.
— Ах! — възкликна Виктория. Искаше да се махне колкото може по-бързо. Протегна ръце и взе териера.
— Не трябваше да го зашивам. Аз не съм ветеринарен лекар, но обичам животните и не можех да го оставя така. Нужни са му силни антибиотици за предпазване от инфекция — нравоучително каза лекарката и в същия миг пейджърът й иззвъня. — Извинете. Не си тръгвайте.
Излезе от кабинета, а Виктория грабна Роджър и го занесе в караваната. Изкара превозното средство от паркинга точно когато полицията пристигна. Допреди няколко дни Виктория би извърнала поглед от страх, но сега самоуверено махна на ченгетата и бързо се отдалечи от болницата.
24.
Разработване на пасището
Някой удари по вратата на склада и когато отвори, Стив видя Кийт Съмърланд, който стоеше на прага с разкървавена глава. Томи се приближи до него.
— Какво е станало с тебе, бе?
— Тя ме удари — отговори Кийт, като се държеше за ухото. Беше решил да не казва истината.
— Казах ти да внимаваш с нея.
Томи излезе и огледа пустия паркинг и лимузината. От Дакота нямаше и следа. Знаеше, че ако е избягала, може да повика полицията.
— Да вървим — каза той, размахвайки пистолета.
Всички тръгнаха към лимузината. Томи гледаше гневно Кийт, от чието ухо още течеше кръв.
— Тъпанар! Какво правеше? Обарваше я, нали?
— Не, Томи, само се обърнах за миг и тя…
— Затваряй си устата. Изчезвай. Джо имаше право, когато те уволни. После ще се разправям с теб.
Биано се зачуди как е възможно Дакота да удари толкова силно Кийт. Та тя едва говореше. Сетне, докато вървеше към колата, той видя нещо да проблясва на светлината на уличната лампа. Вгледа се и видя какво е.