Ледената принцеса
- Автор: Лекберг Камила
- Серия: patrik hedstrom #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-937-7
- Переводчик: Неда Димова-Бренстрьом
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ледената принцеса». Краткое содержание книги:
Писателката Ерика Фалк се завръща у дома заради смъртта на своите родители, за да завари родното си градче обзето от силни страсти. Алекс, нейна близка приятелка от детските години, е намерена мъртва с прерязани вени, замразена във вана. Ерика решава да напише прочувствен спомен за харизматичната, но затворена в себе си Алекс не толкова, за да почете паметта й, колкото, за да преодолее собствената си писателска безизходица. Постепенно обаче смъртта на приятелката започва да я преследва натрапчиво и тя се съюзява с местния полицейски инспектор, за да разкрие истината.
Изминалата нощ му се струваше като прекрасен сън не само заради количеството изпито вино. Сякаш часовете й бяха загърнати във воал от чувства, в пелена от любов и еротика.
Когато свърна към паркинга на жилищния комплекс, бе принуден да се откъсне от спомените за изминалата нощ. Подкреплението му се оказа вече там. Сигурно са били наблизо, за да пристигнат толкова бързо. Видя две полицейски коли със запалени светлини и леко сбърчи чело. М-да, както обикновено, не бяха разбрали инструкциите му. Бе помолил за една кола, не за две. Когато приближи, видя, че зад тях стои и линейка. Нещо не бе наред.
Позна Лена, русата полицайка от Удевала, и се приближи към нея. Тя говореше по мобилния си телефон, но когато го видя, каза „довиждане“ и пъхна слушалката в калъфа на колана си.
— Здравей, Патрик.
— Здравей, Лена. Какво става?
— Един от местните пияници е открил Андерш Нилсон обесен в апартамента си.
Тя кимна с глава към входа. Кръвта на Патрик се смрази.
— Нали не сте пипали нищо?
— Не, за какви, по дяволите, ни взимаш? Говорих с централата в Удевала. Ще изпратят екип да събере улики. Току-що говорих и с Мелберг и дори си помислих, че той те праща.
— Не, аз така или иначе бях тръгнал насам, за да прибера Андерш за разпит.
— Той нямаше ли алиби?
— Да, така си мислехме, но днес го разбихме и точно щях да го арестувам.
— Проклета работа. Какво, по дяволите, означава това? Искам да кажа, вероятността във Фелбака изведнъж да се появят двама убийци е почти минимална, така че той и Алекс Вийкнер трябва да са жертви на един и същи човек. Разполагате ли с други заподозрени, освен Андерш?
Патрик се засуети. Вярно че случилото се променяше всичко, но той все още не бе готов да се съгласи с изводите на Лена, че Андерш и Алекс са убити от един и същи човек. Статистически погледнато, вероятността във Фелбака изведнъж да се появят двама убийци след десетилетия без подобни престъпления бе наистина изключително малка, но той не можеше да изключи подобна алтернатива.
— Какво ще кажеш да се качим да поогледаме малко, а ти през това време можеш да ми разкажеш какво знаеш. Кога постъпи сигналът за смъртта му например?
Лена тръгна напред и го поведе нагоре по стълбите.
— Както ти казах, един от приятелите на Андерш е намерил тялото му. Бенгт Ларшон. Дошъл тук сутринта за поредния запой, още призори. Както обикновено, направо влязъл в апартамента. Вътре открил Андерш да виси обесен на въже, промушено през куката на лампата.
— Веднага ли се е обадил в полицията?
— Не, всъщност не. Седнал на прага на апартамента, за да удави мъката си в бутилка „Експлорър“. Едва когато един съсед излязъл навън и го попитал какво се е случило, изплюл камъчето. После съседът ни се обади. Бенгт Ларшон е твърде пиян, за да можем да го разпитаме обстойно, затова преди малко го изпратих в ареста да изтрезнее.
Патрик се зачуди защо Мелберг не му се е обадил да му съобщи за това, но се задоволи с обяснението, че действията на началника му невинаги бяха напълно рационални.
Патрик взимаше стъпалата по две наведнъж и изпревари Лена. Когато стигнаха до третия етаж, намериха вратата на апартамента широка отворена. Вътре имаше хора. Джени стоеше на прага на своя дом с Макс в ръце. Когато Патрик ги приближи, Макс енергично замаха с малките си пухкави ръчички и цъфна в почти беззъба усмивка.
— Какво е станало?
Джени стисна по-здраво Макс, който всячески се мъчеше да се освободи от прегръдката й.
— Все още не знаем. Андерш Нилсон е мъртъв. Това е всичко за момента. Да сте чули или видели нещо необичайно?
— Не, не мисля. Първото, което чух, бе съседът ми отдясно да говори с някого на стълбите. След това се появиха полицейски коли и линейка и настъпи страшна олелия.
— Но нищо по-специално по-рано днес или снощи, или през нощта?
Патрик продължи да я разпитва.
— Не, нищо.
Реши да я остави на мира за момента.
— Добре, благодаря ви, Джени.