Последният олимпиец
- Автор: Риордан Рик
- Серия: Percy Jackson & the Olympians #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0562-8
- Переводчик: Владимир Молев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последният олимпиец». Краткое содержание книги:
Историята на Пърси Джаксън и неговите приятели продължава с невероятни приключения и битки, с нови, неочаквани съюзници и с нови, още по-силни врагове.
Едва не го изгоних, но се сдържах. Борех се да се овладея. Все едно в мен отново се беше развихрил ураган.
— Хирон, това е Рейчъл Деър — рекох. — Рейчъл, Хирон е моят учител.
— Здравейте — обади се унило Рейчъл. Изобщо не изглеждаше изненадана, че Хирон е кентавър.
— Вие сте будна, госпожице Деър — отбеляза той. — И въпреки това сте простосмъртна, нали?
— Да — отвърна тя тъжно. — Пилотът заспа веднага, щом прекосихме реката. Не знам защо останах будна. Може би защото трябваше да дойда да предупредя Пърси.
— Да предупредите Пърси?
— Тя вижда разни неща — обадих се аз. — Рисува и пише на старогръцки.
Хирон вдигна вежди.
— Така ли? Разкажете ми, моля.
Рейчъл повтори това, което вече ми беше казала.
Кентавърът поглади брадата си.
— Госпожице Деър… Трябва да поговорим.
— Хирон — прекъснах го аз, тъй като изведнъж в главата ми изникна ужасната картина от случилото се в лагера през деветдесетте и писъка на Мей Кастелан от таванското помещение. — Можеш да помогнеш на Рейчъл, нали? Да я предупредиш, че трябва да внимава. Да не прекалява.
Опашката му притеснено се мяташе насам-натам.
— Да, Пърси. Ще се постарая да разбера какво става и да посъветвам госпожица Деър, но това ще отнеме известно време. Междувременно ти трябва да си починеш. Преместихме колата с родителите ти на безопасно място. Засега врагът като че ли се въздържа от нови атаки. Разпънахме походни легла в „Емпайър Стейт Билдинг“. Иди да подремнеш малко.
— Всички ме пращат да спя — измърморих недоволно. — Не се нуждая от сън.
Хирон се насили да се усмихне.
— Поглеждал ли си се скоро в огледалото, Пърси?
Сведох поглед към дрехите си, които бяха обгорени, разкъсани и мръсни от безбройните схватки през нощта.
— Изглеждам като плашило — признах. — Но мислиш ли, че ще успея да заспя?
— Сега си неуязвим в битките, но заради това тялото ти се уморява по-бързо — отвърна той. — Спомням си Ахил. Когато не се биеше, спеше. Подремваше по двайсет пъти на ден. Имаш нужда от почивка, Пърси. Ти си единствената ни надежда за победа.
Едва не отговорих: „Да бе, да! Друг път!“. Според Рейчъл дори не бях героят. Но изражението в очите на Хирон подсказваше, че няма да приеме отказ.
— Добре — въздъхнах. — Оставям ви да си говорите.
Поех уморено към „Емпайър Стейт Билдинг“. След няколко крачки се спрях и хвърлих поглед назад. Хирон и Рейчъл мрачно разговаряха, все едно обсъждаха приготовления за нечие погребение.
Във фоайето намерих едно празно походно легло и се стоварих в него. Бях сигурен, че няма да успея да заспя, но след секунда очите ми се затвориха.
В съня си се озовах отново в градината на Хадес. Господарят на мъртвите крачеше напред-назад, като демонстративно беше вдигнал ръце да запуши ушите си, а Нико вървеше след него и оживено обясняваше нещо.
— Длъжен си да го направиш! — настояваше Нико.
Деметра и Персефона седяха зад тях на маса, подредена за закуска. И двете богини изглеждаха отегчени. Деметра сипа овесени ядки в четири големи купи. Персефона си играеше с украсата, като превръщаше цветята от червени в жълти и после в червени на жълти точки.
— Нищо не съм длъжен! — Очите на Хадес мятаха мълнии. — Аз съм бог!
— Татко — рече Нико, — ако олимпийците бъдат победени, безопасността на твоя дворец няма да има никакво значение. И ти ще изчезнеш.
— Аз не съм олимпиец — изръмжа Хадес. — Роднините ми ясно го показаха!
— Олимпиец си — настоя Нико. — Независимо дали ти харесва, или не.
— Нали видя какво направиха с майка ти? — попита Хадес. — Зевс я уби. А сега ти искаш да им помогна? Заслужили са си го.
Персефона въздъхна. Разсеяно докосваше сребърните прибори и ги превръщаше в рози.
— Моля ви, не може ли да не говорите отново за тази жена?
— Знаеш ли какво ще се отрази добре на момчето? — измърмори замислено Деметра. — Да го пратим да поработи на село.
Персефона въздъхна.
— Мамо…
— Шест месеца зад плуга. Физическият труд калява характера!
Нико се изпречи пред баща си.
— Майка ми е знаела колко е важно семейството. Затова не е искала да ни изостави. Не можеш ей така да обърнеш гръб на роднините си само защото са направили нещо ужасно. Ти си постъпвал по същия начин с тях!