Убийствена жега

— Това беше удар под кръста, за който се извинявам. Сериозно говоря. А и помислете — предвид професията ми, нима има шанс да възприема публичността като нещо лошо?

— Не, предполагам, че няма — отвърна тя и зачака. Той се беше обадил пръв и Ники беше любопитна защо. Мъжете като Джес Риптън нищо не правеха просто ей така.

— Исках да ви кажа, че говорих с Тоби за шофьора, който ви интересуваше.

Ники поклати глава, удивена от манталитета му. Докато работеше из по-заможните части на Горен Ийст Сайд през годините, често бе ставала свидетел на това — цели свити от лакеи и изолатори, които смятат, че като говорят от името на човека, когото иска да разпита, й спестяват нуждата сама да зададе въпросите си.

— Исках да ви съобщя, че Тоуб не си спомня да се е карал с някой шофьор и аз му вярвам.

— Брей — каза тя. — Какво повече ми е нужно тогава?

— Добре, добре, разбирам ви. Ще искате сама да разговаряте с него, наясно съм. Както ви казах днес, ще уредим кога да стане. В момента обаче се опитвам да не се държа като гадняр. Не ми е лесно, в случай, че не сте забелязали.

— Засега се справяте.

Тя импровизираше, стараейки се да не вдигне отново Стената.

— Опитвам се да ви осигуря каквото ви трябва и в същото време да позволя на моя човек да диша спокойно, за да се стегне за завръщането си на терена.

— Да, разбирам, но имате право, Джес — искам самата аз да говоря с него.

— Разбира се, и ако сте склонна да изчакате един-два дни, ще ви бъда много задължен.

— И какво ще спечеля от това? Корицата на списание „Тайм“, брой „Личност на годината“?

— Уреждал съм подобни услуги за по-малко достойни хора. — Той замлъкна и после продължи, звучейки почти като човешко същество: — Вижте, все за последните ви думи си мисля, откакто си тръгнахте от стадиона. Че трябва да си отварям очите за Тоби. — И тук опитът я беше научил да се възползва от мълчанието. Хийт го изчака и той продължи: — Не се тревожа за него. Като ми каже, че не е имал проблеми с шофьорите, дори не се замислям. Той умее да се разбира с обикновените хора. Шофьори, сервитьори, прислугата у дома — всички го обичат. Не се съмнявайте в него. Държи се добре с персонала, оставя големи бакшиши, прави им подаръци. Не бих описал Тоби Милз като човек, който създава неприятности.

— А разбитата врата на Касиди Таун как се вписва в този образ?

— Вижте, това го обсъдихме. Избухнал е, бил е в режим „лъв, който защитава малките си“. Всъщност точно за това се обаждам.

„Ето я“, помисли си Ники. Сметаната в центъра на бисквитката „Орео“, предложена от всеки, който се обаждаше с миротворческа мисия. Винаги ставаше така, без пропуск.

— Той искаше да ви питам докъде сте стигнали с преследвача.

Въпросът, както й прозрачният претекст за обаждането, я подразниха, но Ники всъщност разбираше Тоби Милз. Хлапето от Броукън Ероу, Оклахома, макар и милионер, беше баща, а някой тормозеше семейството му.