Картата на времето
- Автор: Палма Феликс
- Серия: Викторианска трилогия #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-954-321-938-4
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Картата на времето». Краткое содержание книги:
Срещу немалко заплащане всеки има възможността да пътува до фаталната 2000 г., когато английската столица е в руини, и с очите си да види решаващата битка между хората и разбунтувалите се автомати. Един от пътниците във времето е Клеър Хагърти, копнееща за истинската любов, която не намира в своето време. Но не всички биха искали да се озоват в бъдещето; Андрю Харингтън трябва да се върне в миналото, в 1888 г., за да спаси любимата си от безмилостното острие на Джак Изкормвача.
Пътищата на Клеър и Андрю ще се пресекат с този на Хърбърт Уелс, който единствен може да им помогне. На него пък му предстои нещо още по-чудато — появата на тайнствен пътник във времето, който иска да похити ръкописите на „Невидимия“ на Уелс, „Дракула“ на Брам Стокър и „Примката на призрака“ на Хенри Джеймс. Животът на тримата големи писатели виси на косъм…
Изходът сякаш е само един — бягство във времето… Но дали това е решението?
Феликс Х. Палма, единодушно признат от критиката за един от най-оригиналните разказвачи на нашето време, е носител на повече от сто литературни отличия. В „Картата на времето“ той умело смесва различни жанрове, за да създаде мащабна история, в която шестват измислени и реални персонажи, за която времето и пространството нямат ограничения…
XVII
Тук би могла да приключи тази част от историята и всъщност за Андрю тя свършва именно тук, но тази история не е само негова. Историята на Андрю може да се разкаже и без моята намеса: би могъл да я разкаже самият той, както всеки човек сам си разказва живота си на смъртния си одър. Ала това винаги е непълна, едностранчива история, защото единствено онзи, който е корабокруширал на пустинен остров веднага след раждането си и е израснал, остарял и умрял там без друга компания освен шепа местни маймуни, би могъл да заяви без опасност да сгреши, че животът му е точно такъв, какъвто смята, че е бил. И то само ако макаците не са скрили в някоя пещера пълния с книги, дрехи и фотографии сандък, който приливът е изхвърлил по-рано на брега. Но като изключим корабокруширалите младенци и други извънредни случаи, човек се ражда, за да състави част от обширен гоблен, за да преплете съществуването си с това на множество други души, склонни да съдят действията му както в лицето му, така и зад гърба му. И тъй, само ако човек си мисли, че останалият свят е декор с марионетки, които изпадат в бездействие, когато той заспи — само тогава би могъл да приеме, че животът му е бил точно такъв, за какъвто го смята. Ако ли не, мигове преди да изпусне сетния си дъх, той ще трябва да се примири, че представата, която може да си състави за собствения си живот, е само приблизителна, променлива и спорна; че има неща, които — за добро или зло — са му оказали въздействие, но той никога не ще ги узнае: като се почне от това, че съпругата му по някое време е била любовница на сладкаря, и се стигне до факта, че съседското куче е препикавало азалиите му при всяко негово излизане от къщи. Точно както Чарлс не видя прелестния валс на листенцето върху локвата, така и Андрю не видя как братовчед му прибра любимата си шапка. Можеше да си го представи как влиза в дома на Уелс, как се извинява за новото си нахълтване и се шегува, че този път не е въоръжен, и как тримата лазят като деца по килима, търсейки забутаната шапка; ала ние знаем, че той нямаше време да си представя действията на братовчед си, защото бе твърде зает със своите вълнуващи размишления за светове и сандъци с двойно дъно.
Аз обаче всичко виждам и чувам, без да ща, и трябва да отделям зърното от плявата, да разгласявам важните събития в историята, която съм избрал да разкажа. Затова неминуемо ще трябва да се върна малко назад до мига, в който Чарлс забелязва липсата на шапката и се връща в дома на писателя. Навярно се питате какво значение може да има за тази история едно тъй несъществено действие като прибирането на забравена шапка. Абсолютно никакво, бих ви отвърнал, ако Чарлс наистина бе оставил шапката си по невнимание, но нещата невинаги са такива, каквито изглеждат; не ме карайте да ви затрупвам с примери, които лесно бихте открили в собствения си живот, независимо дали живеете близо до сладкарница или имате градина с азалии. И тъй, да последваме Чарлс без повече отлагане.
— Гледай ти, забравил съм си шапката — рече той, когато братовчед му вече се беше качил във файтона. — Връщам се ей сегичка, Андрю.
Сетне забързано прекоси градинката и влезе в къщата на писателя, търсейки малката всекидневна, в която бяха отнесли Андрю. Там го чакаше шапката му, която си висеше кротко на закачалката, точно където я бе оставил. Взе я с усмивка и излезе в коридора, но вместо да напусне дома, както би било логично, се обърна и се качи по стълбището, което водеше към тавана. Там завари писателя и жена му, които се движеха из помещението, окъпани в унилото сияние на един светилник, оставен на пода близо до машината на времето. Чарлс оповести присъствието си, като шумно се покашля, преди да им съобщи с победоносен тон:
— Мисля, че всичко мина благополучно: братовчед ми повярва напълно!
Уелс и Джейн тъкмо прибираха бобините на Румкорф25, които предварително бяха скрили сред вехториите на рафтовете. Чарлс внимаваше да не настъпи прекъсвача, който ги активираше от входа, пораждайки оглушителните електрически изпразвания, които толкова бяха уплашили братовчед му. Когато бе потърсил съдействието на писателя, за да осъществи своя план, отначало бе подозрителен към тези дяволски бобини, които Уелс му предложи да използват. Донякъде засрамен, Чарлс му призна, че бе един от многото зрители, побягнали като зайци от музея, където изобретателят на индукционни бобини — блед и дългурест сърбин на име Никола Тесла — бе представил пред обществеността това пъклено съоръжение, разтърсвайки въздуха в залата със синкави залпове, от които кожата настръхваше. Уелс обаче го бе уверил, че тези безобидни устройства ще са най-малкият проблем. Освен това, добре би било да свикне с изобретението, което щяло да извърши революция в света, добави писателят, преди да му разкаже с пресекващ от благоговение глас как Тесла издигнал водноелектрическа централа при Ниагарския водопад, за да окъпе в електрическа светлина град Бъфало. Това била първата стъпка от един проект, който щял да заличи нощта на Земята, бе заявил Уелс. За писателя сърбинът бе несъмнен гений; Уелс чакаше с нетърпение той да конструира колкото се може по-скоро пишеща машина, която да се задейства посредством глас, за да се отърве от досадната необходимост да удря клавишите с пръсти, докато недостижимото му въображение препуска напред. Сега, след успешното осъществяване на плана, Чарлс трябваше да признае, че писателят бе проявил бляскава находчивост: пътуването във времето нямаше да изглежда така правдоподобно без грохота на светкавиците, които в крайна сметка се оказаха идеалното встъпление, преди човекът, спускащ лоста, да бъде заслепен от магнезиевия прах, сложен в лъжливото командно табло на машината.
25
Устройство за получаване на импулси с високо напрежение, създадено от немския изобретател и механик Хайнрих Даниел Румкорф (1803-1877).