Жулиета
- Автор: Фортие Ан, Фортье Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Жулиета». Краткое содержание книги:
Той най-после ме погледна в очите.
— Заради това не вярвах, че си Жулиета Толомей.
За момент седяхме и се гледахме безмълвно. Историята беше тъжна, но в същото време имаше нещо мило и интересно в идеята, че се бяхме срещали и като деца.
— Вярно е — казах тихо, — че майки ми загина при катастрофа, но ние не бяхме с нея в онзи ден. Вестникът е отпечатал грешна информация. А що се отнася до вилата — продължих по-весело, — радвам се да узная какво е станало. Много е неприятно да имаш белег и да не знаеш от какво е?
Алесандро ме изгледа учудено.
— Все още имаш белег?
— Разбира се! — вдигнах полата си, за да му покажа белия белег на бедрото си. — Зловещ е, нали? Но сега вече знам кого да обвинявам.
Очаквах да се изпълни с угризения, но открих, че се е вторачил в бедрото ми с шокирано изражение — толкова неприсъщо за него, че избухнах в смях.
Той се прокашля и се пресегна към бутилката.
— Кажи ми, когато си готова за следващата история.
Докато вечеряхме, извикаха Алесандро на телефона. Търсеха го от полицията. Когато се върна при мен, веднага разбрах, че носи добра новина.
— Е — каза той и седна на стола си, — изглежда няма да ти се налага да си сменяш хотела. Открили Бруно у сестра му. Багажникът му бил пълен с откраднатите от музея на братовчед ти вещи. А след като сестра му разбрала, че се е върнал към стария занаят, го набила толкова лошо, че той помолил ченгетата да го арестуват веднага.
Алесандро се засмя и поклати глава, но когато забеляза повдигнатите ми вежди, бързо се стегна.
— За съжаление, не са намерили знамето. Сигурно го е скрил някъде другаде. Не се тревожи, ще го открият. Няма начин Бруно да продаде този вехт парцал някъде.
Шокираното ми изражение го накара да добави:
— Израснах на юг.
— Частен колекционер — казах рязко — би платил много пари за вехтия парцал. Тези неща имат емоционална стойност за хората тук. Сигурна съм, че си наясно с това. А и кой знае, може семейството на Ромео — фамилия Марескоти — да стои зад цялата работа. Спомни си думите на братовчед ми. Според него, потомците на Ромео вярват, че кинжалът и знамето им принадлежат.
— Ако е така — отвърна Алесандро и се облегна назад, докато келнерът разчистваше масата ни, — ще го узнаем още утре, когато момчетата си поговорят с Бруно. Той не е от мълчаливите.
— Ами ти? Вярваш ли, че Марескоти са го наели да открадне знамето?
Алесандро изглеждаше леко притеснен от темата.
— Ако те наистина стоят зад това — отговори най-после той, — нямаше да използват Бруно. Имат си свои хора. И нямаше да оставят кинжала на масата в залата за конференции.
— Май ги познаваш добре, а?
Той сви рамене.
— Сиена е малък град.
— Мислех, че си израснал на юг.
— Така е — отвърна Алесандро, леко раздразнен от ината ми. — Но прекарвах летата тук с баба и дядо. Аз и братовчедите ми играехме в лозята на Марескоти всеки ден. Винаги се страхувахме, че ще ни открият. Това беше част от забавлението. Всички се страхуваха от дъртия Марескоти. С изключение на Ромео, разбира се.
Едва не съборих чашата си.
— Имаш предвид Ромео? Онзи, за когото говореше Пепо? Онзи, който може да е откраднал знамето?
Забелязах мрачното изражение на Алесандро и продължих по-кротко.
— Разбирам. Значи сте приятели от детинство.
Той се намръщи.
— Не точно приятели. По-скоро… съперници.
Алесандро видя, че умирах от желание да му задам още няколко въпроса и ми подаде менюто.
— Заповядай. Време е да помислим за нещо сладко.
По време на десерта, бадемови сладки в шоколадов сос, се опитах да се върна на темата за Ромео, но Алесандро нямаше желание да навлиза в подробности. Вместо това, започна да ме разпитва за собственото ми детство и какво ме бе накарало да стана войнстваща пацифистка.
— Хайде де — ухили се той, — не може сестра ти да е виновна за всичко.
— Никога не съм твърдяла, че е. Просто имаме много различни схващания.
Той се засмя.
— Вече знам твоите. Рисуване със спрей по ракетни установки… завързване с вериги към бойни кораби… позволи ми да отгатна. Сестра ти е в армията?
— Сестра ми — отговорих, като лапнах поредната бисквита, — спи с армията. И с всеки друг. Мисли, че животът е само забавление.
Алесандро поклати глава.
— Какъв срам! Да се наслаждаваш на живота.